Божият ЛЮБОВЕН Сандвич
Виждали ли сте някога библейски сандвич? Вероятно сте, ако сте изучавали Божието Слово от години. Но може да не сте го забелязали, защото не е споменат като такъв в Писанието. В тази статия можете да си поръчате сандвич от 1 Коринтяни 12-14 и да забиете зъбите си в това божествено деликатесно удоволствие. Всъщност, може да е доста голяма хапка, изискваща сериозно дъвчене, а някои части може да са трудни за преглъщане. И все пак, с течение на времето, вашият внимателен дух ще каже като Йеремия: „Думите Ти се намериха и аз ги изядох; и Твоето слово ми беше радост и веселие на сърцето ми; защото съм наречен с Твоето име, Господи, Боже на силите“ (Йеремия 15:16 KJV).
Първата филия: Дадени дарби
Първо Коринтяни 12 очертава различните дарби, които Бог е поставил в Църквата: апостоли, пророци, учители, чудеса, изцеления, помощ, управления, разнообразие от езици (12:28), както и думи на мъдрост и знание, вяра, пророчество, различаване на духове и тълкуване на езици (12:8-10). Всяка дарба е проявление на Духа, дадена на всеки християнин за полза на всички (12:7). Тя не е дадена за показност или за привличане на внимание към себе си, а за растеж, насърчение и помощ.
Втората филия: Използвани дарби
Първо Коринтяни 14 очертава конкретни инструкции за използването на някои от специфичните дарби, очертани в глава 12. Повечето трябва да се използват за изграждане, увещание и утеха на Църквата, докато други могат да бъдат за назидание на ползвателя. При правилното използване на тези, които са по-публични, човекът, който ги упражнява, също ще бъде благословен (Лука 24:32). Това е в съответствие с думите на Господ: „По-блажено е да даваш, отколкото да приемаш“ (Деяния 20:35). Докато глава 14 не дава инструкции относно използването на всяка дарба, общата инструкция е, че „всичко да става прилично и наред“ (1 Коринтяни 14:40).
Първо Коринтяни 13 е между двете глави за дарбите; то е пълнежът между двете филии хляб – между едната за дадените дарби и другата за използваните дарби. То е пълнежът на ползата, за Църквата и за тези, които получават и използват своята дарба.
Забележете отново, че 1 Коринтяни 12 и 14 (главите „хляб“ на този библейски сандвич) показват, че дарбите, дадени от Господ, обикновено са за изграждане на Църквата. И все пак те също така предполагат благословение за тези, които имат и използват дарбите си по подходящ начин. Това е особено подчертано в 1 Коринтяни 13:1-3: „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал звънтяща мед или кимвал дрънчащ. И ако имам дар пророчество и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам цялата вяра, така че да премествам планини, а любов нямам, аз съм нищо. И ако раздам всичките си имоти, за да нахраня бедните, и ако предам тялото си да бъде изгорено, а любов нямам, нищо не ми ползва.“
Месото: Божествена любов
Забелязахте ли колко често Павел използва думата „аз“? Осем пъти, плюс едно „мен“! Той прави тази част да звучи много лично, нали? Особено последната фраза: „Нищо не ми ползва.“ Забийте зъбите си в това! Ето месото на сандвича, както се появява в тази „глава за любовта.“ Не може да има полза за никого, дори за самия себе си, при използването на дадените дарби, освен ако божествената любов не е активна в и чрез упражняването на дарбите.
Всяко използване на дарбите (апостолска власт, пророческо откровение, учение, чудотворни дела, изцеления, помощ и другите, изброени в глава 12), ако не е извършено чрез силата на Божията божествена любов, става безполезно както за Църквата, така и за този, който упражнява дарбата. Всеки, който действа извън силата на божествената любов, ще пропусне тази скъпоценна похвала на нашия Господ Исус: „Добре, добри и верни слуго“ (Матей 25:21). За тези дарби, използвани без действието на Божията любов, Павел каза: „Нищо не ми ползва!“
Павел беше човек, който можеше да разчита на награда за службата си, извършена в силата и отношението на божествената любов. Той имаше нежни чувства към Божиите светии и действаше като медицинска сестра за тях (1 Солунци 2:7). В любов той страдаше много, служейки на Господ, Църквата и Евангелието (2 Коринтяни 11:23-29). След Господ, той може би беше най-близо до това да даде пример за проявлението на любовта, описано в „главата за любовта“ (1 Коринтяни 13:4-7). Павел можеше да претендира за ползата от правилното използване на дадените му дарби. Признавайки, че божествената любов е движила службата му, той можеше да каже: „Аз се подвизавах в добрия подвиг, свърших пътя, опазих вярата. Отсега нататък ми е приготвен венецът на правдата, който Господ, праведният съдия, ще ми даде в онзи ден“ (2 Тимотей 4:7-8).
Предупреждение
Християните не трябва да се стремят да служат на Господ за лична изгода. Да се прави това би означавало незабавно да се загуби всяка награда, защото службата би била за егоистичен мотив, а не за благочестив. Тези, които служат на Господ и използват божествено дадена дарба извън отношението на божествената любов, ще претърпят загуба. Когато делата им бъдат проявени пред съдийския престол на Христос, всякакви дела от „дърво, сено, слама“ (тези, извършени в плътта, а не чрез силата на божествената любов) ще бъдат изгорени (1 Коринтяни 3:12-15). В това със сигурност няма никаква полза.
Тези стихове в 1 Коринтяни 13 са месото в Божия любовен сандвич за това как да използваме дарбите, които Той е дал на Църквата. Трябва да се молим Господ да ни покаже духовните дарби, които сме получили. Те са изброени в 1 Коринтяни 12, Римляни 12 и Ефесяни 4. След това трябва да ги използваме по подходящ начин, в съответствие с мерилото на 1 Коринтяни 13, главата за любовта.
— Ханк Блок
„Няма да намерите определение за любов в 1 Коринтяни 13. То ни дава проявление на любов, а не определение.“ — Дж. Върнън Макгий
