Веднъж, докато ловях риба с баща ми на малко езеро, внезапно избухна силна буря, а вятърът и вълните заплашваха да потопят лодката ни. С голяма бързина се отправихме към тихо заливче по брега, където намерихме подслон, докато бурята отмине, и там бяхме в безопасност. Докато си спомням за това време, ми хрумва, че животът ни в този паднал свят много прилича на пътуването ми до това езеро. Обикновено има смесица от буря и слънце в дните ни тук; но по време на много бурни времена се нуждаем от безопасно пристанище, което да ни подслони, докато бурята отмине. Псалм 57 говори точно за такъв подслон от житейските бури, и този подслон е на наше разположение както денем, така и нощем. Четем в стих 1: „Бъди милостив към мен, Боже, бъди милостив към мен! Защото душата ми се уповава на Теб; и в сянката на Твоите крила ще намеря убежище, докато тези бедствия отминат.“
Разбирам, че този псалм описва време от живота на Давид, когато той е бил принуден да намери убежище в пещера, докато цар Саул се е опитвал да го преследва като плячка. Но Давид се е доверил на небесния Бог, който се е грижил за него. Забележете прекрасната метафора на майката кокошка, която подслонява пилетата си под крилата си: „в сянката на Твоите крила ще намеря убежище.“
Псалмистът добавя също: „Той ще изпрати от небето и ще ме спаси; Той порицава този, който би ме погълнал“ (ст. 3). Само си помислете, предвид свирепата, смъртоносна заплаха от враговете, които биха ни погълнали, вярващите могат с увереност да очакват, че небесният Бог ще изпрати облекчение чрез Своята мощна ръка и ще осуети напълно онези, които биха ни навредили. Каквото и да се случи, добре е да отправим молитвата на Давид за хвала в стих 5: „Възвиси се, Боже, над небесата; нека Твоята слава бъде над цялата земя.“
