Християнското задоволство е изразено с думите на апостола: „Научих се във всяко състояние, в което съм, да бъда доволен.“ Той имаше в себе си източник на удовлетворение, кладенец с вода, извираща във вечен живот. Така той беше независим от това, което го заобикаляше.
„Добрият човек ще бъде удовлетворен от себе си.“ (Притчи 14:14)
Ходейки в страх от Бога, той има вътрешно свидетелство, че угажда на Бога и постоянно задоволство във вседостатъчността на Христос.
Чудесно – нали? – че в този недоволен, неудовлетворяващ свят (където хората бързат и се тревожат, търсейки покой и не го намират) някой трябва да може да каже: „Достатъчно!“
„Сега нямам празнини“, каза един християнин, когото помолиха да отиде на места на греховни удоволствия, където някога беше търсил (но никога не намерил) сърдечно удовлетворение. Сърдечното спокойствие е цвете, което расте само в познанието, обществото и служенето на Христос. Но там то процъфтява. Бог, Който в Своята богата благодат ни е осигурил небе за отвъд, знае как да ни осигури щастие тук и сега.
Това апостолът беше научил: „Навсякъде и във всичко съм научен както да съм сит, така и да съм гладен, както да изобилствам, така и да търпя нужда. Всичко мога чрез Христос, Който ме укрепява.“
Той беше възпитаник на университета на несгодите. И беше човек като нас. Нека не забравяме това.
