Не трябва да питаме дали сме синове, а да приемем това като основа за нашето сегашно съобразяване с Него. „О, – ще кажете вие, – това е толкова високо!“ Е, но Христос е дошъл като връзка с това, което е толкова високо, като е дошъл толкова ниско – и Той се е навел по-ниско от всеки – и Той е направил Себе Си единствения ни обект. Не е силата на ума, която мисли за това, а простотата на окото, което го гледа; простото око няма друг обект освен Христос. Старата природа не трябва да действа. Новият човек няма друг обект освен Христос.
Вие сте призовани да познавате Бога. „Сега се запознай с Него и бъди в мир“ (Йов 22:21). Това винаги е било вярно, но сега сте призовани да познавате Бога в Христос. О, дано светът да не влезе в сърцата ни по такъв начин, че да ни направи неспособни да се наслаждаваме на Бога! Той ни води от обстоятелствата към познанието и насладата от Бога чрез предаването на божествената природа. Ако съм в скръб, Бог е моето утешение; ако съм претърпял загуба, Христос е всичко за мен. Трябва да хвърлим всичките си грижи върху Него, големи и малки; и така „Божият мир, който надминава всяко разбиране, ще пази [нашите] сърца и умове чрез Христос Исус“ (Фил. 4:7). Разклатен ли е Неговият престол от нашите грижи, защото са толкова много и толкова големи? Не! Неговият престол е незасегнат от всички тях. Така, докато това е приложимо към най-обикновените грижи, всички тези неща само ни водят до познанието на Бога.
Нека нашето общение и събрание да бъдат такива, че да познаваме Неговия мир; не мир с Него, а мира, в който Той обитава; да знаем, че Неговият престол не е разклатен от всички наши грижи, и така да Го познаваме, и да намираме радостта си в Него, и да чакаме да бъдем като Него, пречиствайки се, както и Той е чист!
