Неемия не бърза с нещата, а чака Господа. Той чака вече четири месеца. Чакането е нещо, което повечето от нас не правят много добре – чакане, чудене кога нещата ще се променят, кога ще се отвори врата или кога обстоятелствата ми ще се променят. Често имаме идеята, че чакането е пасивно, че чакането е седене и нищоправене. Но от глава 1:4–11 и тук в глава 2:4 чуваме какво е правил Неемия, докато е чакал: той не е бил пасивен, той се е молил! Неемия е бил човек на молитвата. Дванадесет пъти в тази книга четем за неговата молитва!
Неемия служеше пред трона на цар Артаксеркс, но изнесе своите притеснения пред Божия трон! Той никога преди не беше бил тъжен в присъствието на царя. Но царят можеше да разбере, че нещо тежи на Неемия. Неемия беше ужасно уплашен, защото не можеше да бъде нищо друго освен щастлив в присъствието на царя. Там той стоеше със съкрушено сърце пред трона на царя. Какво ще направи? Неемия отново изнася своите притеснения пред по-висок трон! Той влиза в тронната зала на Всемогъщия Бог и хвърля грижите си върху небесния Бог!
Какви уроци можем да научим от този човек на молитвата! Царят видя скръб на лицето на Неемия, но небесният Бог може да види скръбта в сърцето на всеки от нас! Когато се приближаваха до царя, хората влизаха със страх и трепет. Но ние можем да се приближим до престола на благодатта днес смело, за да получим милост и да намерим благодат за помощ в нужда (Евр. 4:14–16). Молитвата не е последната опция; тя е единствената опция и винаги е най-добрата опция! Трябва да бъдем като Неемия и да я направим наша първа опция!
