*Насърчение за заети майки от майка мисионерка* Намиране на отговора
„Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа.“ Колосяни 3:23 NIV
Прах покрива всичко в къщата. Предметите викат: „Помощ, затънали сме в рутина!“ Бъркотия. Купища непрочетена поща. Лепящи се бележки крещят за несвършени неща. Толкова много задачи за вършене, толкова много несвършени работи. И все пак всичко, което тя искаше да направи, беше да избяга в свят, където всичко е подредено, където има ред и мир – и сън.
Само няколко часа след началото на деня и стресът вече се беше промъкнал като нежелан комар, бръмчащ около главата ѝ. Вземайки списание с новини, тя започна да чете популярната рубрика, която отговаря на въпроси, които хората задават за живота. Много от тях са за любовта и кариерата, но много повече се отнасят до управлението на живота и стреса. Тя прочете отговорите, но те не се връзваха. Напрежение. Караница. Тревога. Напрежение. Стрес. Безпокойство. Има ли отговор?
„Исус е отговорът!“ гласеше голям билборд, обявяващ среща, която ще се проведе в града. Младата майка го погледна и се зачуди дали все още е вярно. Знаеше ли Исус нейните въпроси за родителството, за управлението, за приспособяването? „Ако Той е отговорът, защо аз пропускам?“ – помисли си тя. Но този билборд не я напусна през целия ден. Тя не можеше да не мисли какво би било да получи Неговия отговор на всичките си въпроси.
Тя влезе в къщата си и я намери точно такава, каквато я беше оставила няколко часа по-рано. Дрехи, разхвърляни тук-там. Купища вестници заедно с използвани чаши и чинии на масата за хранене. Локва мляко на пода благодарение на енергичното и невнимателно ѝ петгодишно дете. Тя погледна часовника си. Два часа, докато вземе детето си от училище. Проверявайки какво трябва да се направи, тя спря и си помисли: „Ами ако Исус беше тук? Какво би направил Той?“
Без да губи повече време, тя отиде в семейната стая и прерови кутията с касети, докато не намери една, която обичаше. Скоро сладка музика изпълни къщата. „Така е по-добре“, помисли си тя, докато се справяше с бъркотиите една по една. За половин час тя беше събрала и подредила дрехите, които бяха разхвърляни навсякъде, и почисти масата, без да се разстройва. Сега беше готова да избърше праха от всичко и да почисти мръсния под. Напявайки си песните, тя продължи да се движи из къщата и скоро беше готова да приготви обяд. Таймерът, който беше настроила, звънна, когато тя излезе от душа, чиста и освежена. Къщата беше подредена, обядът се готвеше и тя дори успя да се изкъпе и да облече хубави дрехи.
Излизайки от къщата си, за да вземе дъщеря си, тя се чувстваше добре. Всеки ден тя правеше едни и същи неща, но днес беше различно. Като светлина, която светеше в мрака, ѝ просветна – тя реагираше негативно на нещата, които трябваше да прави, но днес се чудеше какво би направил Господ на нейно място – и след това го направи. Тя искаше да скочи от радост! Господ би почистил, но би го направил с весело сърце, сърце, което е благодарно и искрено, докато служи на другите.
„Мамо, днес изглеждаш различно“, каза дъщеря ѝ, докато тичаше от класната си стая.
„Да, скъпа, аз съм различна, защото намерих отговора.“
„Задаваше ли въпрос, мамо?“ – почуди се малкото момиче.
„Да, и получих отговор от Исус. Той ми показа, че нещата може да не се променят в живота ми. Нещата, които трябва да правя, винаги ще бъдат там, но начинът, по който ги правя, и как реагирам на тях, може да се промени с Неговата помощ.“
„Не разбирам, мамо“, каза детето.
„Ще разбереш някой ден, когато се научиш да питаш Исус какво би направил, ако беше на твое място.“
„Искаш да кажеш, че мога да Го питам каквото и да е, мамо? Ще отговори ли?“
„Да, Той ще отговори, дете мое, защото Той е отговорът.“
Беше прекрасен ден. Майка и дъщеря седнаха и обядваха един от най-спокойните си обеди някога. Беше и вкусен.
ЗА АВТОРА: Бамери Сием и съпругът ѝ Алмънд са основатели на църкви в Багдогра, Западен Бенгал, Индия. Те имат две малки деца, дъщеря и син. Освен че служи на Господа, тя обича да чете и да бъде майка.
