Ето, тогава, една точка, която си струва да се разгледа: тяхното неженене. Мария и по-голямата ѝ сестра, неомъжени жени, заемат доста видно място в земния живот на Исус и бяха във фокуса на Неговото любящо внимание. От своя страна, те вярваха в Него, обичаха Го и Му служеха. Тяхното семейно положение изобщо не намали тяхната специална, близка връзка с Христос или ги направи второкласни християнски служители.
Поетесата Кристина Росети (1830-94) от личен опит просветлява онези, които гледат на нежененето като на нещо недостатъчно:
Тази, чието сърце е девствено, пребивава високо и настрана по дух. . . . Нейните духовни очи виждат Царя в Неговата красота; затова тя забравя, в сравнение, своя народ и бащиния си дом. Нейният Създател е нейният Съпруг, дарявайки я с име по-добро от това на синове и дъщери. . . . Тя Го обича с цялото си сърце, душа, ум и сила; тя ревнува, че не може да Го обича повече; нейното желание да Го обича надхвърля възможностите ѝ, но чрез надхвърляне ги разширява. Тя Го съзерцава и се отвращава от себе си в прах и пепел. Това е важно напомняне за нашето време, когато някои сегменти от нашата християнска общност смятат неомъжените жени за по-нисши от омъжените жени по отношение на потенциал и стойност. Това отношение със сигурност не е Христоподобно. Виждаме специалната оценка на Христос, демонстрирана в Неговата връзка с Марта и Мария. Докато Библията записва повечето от жените, срещащи Исус само в един изключителен инцидент, на нас ни е позволено да видим Мария три пъти, като всяко появяване я показва в краката на Исус. За мен това говори централната проповед за личността и пътя на Мария: тя от все сърце, с поклонение обожаваше Господа.
