„Твои са небесата, Твоя е и земята; света и неговата пълнота, Ти си ги основал“Големият каньон
Пластовете на Големия каньон показват, че геоложкото време е въображаемо:
Посетителите на Големия каньон чуват обичайната геоложка интерпретация, включваща милиони години. Казват ни, че хоризонталната формация на дъното, пясъчникът „Тейпийтс“, е била отложена преди 550 милиона години, а варовикът „Кайбаб“, който образува ръба, е на 25 милиона години. Трудно е да си представим огромното време, включено в тази интерпретация.
Интересното е, че пластовете на Големия каньон се простират на над 400 километра (250 мили) в източната част на Аризона. Там те са поне 1600 метра (една миля) по-ниско. Предполага се, че издигането на района на Големия каньон е станало преди около 70 милиона години – стотици милиони години след отлагането на седиментите. Човек би очаквал, че стотици милиони години биха били достатъчно време за циментирането на седиментите в твърда скала. И все пак доказателствата показват, че седиментите са били меки и неконсолидирани, когато са били огънати. Вместо да се напукат като основата, целият слой е изтънял при огъването си.
Пясъчните зърна не показват доказателства, че материалът е бил крехък и твърд като скала, защото нито едно от зърната не е удължено. Нито пък минералът, циментиращ зърната, е бил счупен и прекристализиран.
Вместо това, доказателствата сочат, че цялата дебелина на пластовете от 1200 метра (4000 фута) е била все още „пластична“, когато е била издигната. С други думи, милионите години геоложко време са въображаеми.
Тази „пластична“ деформация на пластовете на Големия каньон драматично демонстрира реалността на катастрофалния глобален потоп от времето на Ной.Големият бариерен риф на Австралия
Кораловият риф е маса от варовик, създадена, докато полипите изграждат своите скелети. Колко време отнема образуването на тези рифове е въпрос на предположения.
Обикновено се смята, че съществуването на дебели коралови рифове доказва, че Земята трябва да е на милиони години, въз основа на предположението, че растежът на коралите е бил бавен.
Въпреки това, откритието през 1992 г. на значително количество корали, растящи здраво прикрепени към модерна обувка (по-малко от четири години по това време) във водите на Филипините, е само един от многото показатели, че това не е така.
Морските биолози са открили, че коралите съдържат пръстени на растеж, подобни на тези на дърветата. Проучване на Австралийския институт по морски науки е установило връзка между темповете на растеж на коралите и сезонния отток на сладка вода или наводнения от близката суша.
От силно корелирани исторически данни за речен отток и наводнения, изследователите са установили, че въпросната коралова колония е отнела само 118 години, за да нарасне с 1,8 метра (6 фута).
Това им даде нов метод за определяне на възрастта на всички рифове, които съставляват Големия бариерен риф на Австралия. Въз основа на тази методология, външните бариерни рифове (тези, които са най-отдалечени от австралийското крайбрежие и в най-дълбоките води), които са около 55 метра (180 фута) дебели, биха били на по-малко от 3700 години – а не на милиони години, както се е смятало.
