Скъпи братя и сестри в Христос, добре дошли на това видео послание. Поздравяваме особено тези, които са в Индия. Много ни липсвате, но също и всички останали, които са в Африка или други части на света. Добре дошли на това видео послание. Сега, през следващите няколко седмици имаме на сърце да ви изпратим няколко видео послания, за да бъдете насърчени и изградени във вярата. Днес бих искал да говоря за господаря на бурята. Всички преминаваме през буря в момента. Корона кризата е световна и обръща света с главата надолу.
Сега въпросът е, гледаме ли само на бурята или виждаме господаря на бурята? Виждаме ли Този, Който контролира всичко? Първо, бих искал да ви задам един въпрос. Вярвате ли, че Бог е суверенният владетел на вселената? Вярвате ли, че Бог винаги контролира всичко? И следващият ми въпрос към вас е, вярвате ли, че Бог контролира напълно живота ви и личните ви обстоятелства? Виждате ли, може би казваме да, Бог контролира в общ смисъл, но въпросът днес е, вярвате ли, че Бог контролира тази криза, която се случва, когато Той вижда живота ви и обстоятелствата ви?
Искам да прочета един стих от Римляни глава 8, стих 28. В Римляни 8, стих 28, Павел казва: „Знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога.“ Това е божествено обещание и това е обещание, на което можем да се опрем, особено във времето на криза, през което преминаваме, и особено предвид личните ни обстоятелства. Бог контролира всичко. Нищо не е извън Неговия контрол. Всичко работи според Неговия план и според Неговата цел.
Сега, понякога изведнъж се случват неща в живота ни, които ни завладяват и си мислим: „Губя контрол“, и сме обезпокоени. Обстоятелствата ни завладяват. Въпросът е, какво правим в тези времена? Ето защо създадохме тази видео поредица, за да можем да се занимаваме с господаря на бурята. Това е Божието желание, да обърнем очите си към Господ Исус. Ако направим това, ще бъдем насърчени и ще бъдем укрепени във вярата си. Така че трябва да го направим по много практичен начин, и днес ще видим господаря на бурята, Господ Исус, Който е Синът на Живия Бог.
Сега, когато говорим за бурята, трябва да зададем въпроса, откъде идва бурята? Случайно ли се случва, или има някакъв автор? Има ли някой, който стои зад бурята, който е изпратил бурята? Сега, аз съм убеден, че Бог е авторът на бурята. Четем в Псалм 107, стих 25: „Защото Той заповяда и издигна бурен вятър, който повдигна вълните му.“ Виждате ли, Бог трябва само да говори и вятърът се надига, вятърът идва, и Бог е авторът му. Така че въпросът е, каква е Божията цел? И Бог винаги има цел, когато позволява да се случи буря.
Виждате ли, има няколко неща, които Бог иска да ни научи, когато буря е позволена в живота ни. Понякога Бог иска да ни върне от грешен път, от грешен начин, по който сме поели. Помислете за Йона. Йона бягаше от Господа, и какво направи Господ? Той изпрати бурен вятър, за да върне Йона и да го изпрати отново в Ниневия. Помислете за Йов. Йов беше самоправеден човек и беше започнал да се гордее със своята праведност. Какво прави Бог? Бог му говори от вихрушка и говори право в сърцето на Йов, и този разговор, който имаме, четем в Библията между Бог и Йов, промени живота на Йов в добра посока.
Сега, понякога Бог позволява бури да се случват, за да ни покаже нещо от Своята сила и от Своята слава. Виждате ли, това винаги е Божието желание, да станем, да получим ново впечатление за Неговото Величие и че Той контролира всичко. Това е Божието желание. Виждате ли, за това Той използва кризи. Кризата изгражда характер. И много пъти, когато преминаваме през криза, Божието намерение е да изгради нашия характер, да ни направи зрели във вярата. Това е Божието желание. Ние трябва да растем в благодат и в познанието на нашия Господ и Спасител Исус Христос.
И още едно нещо, което Бог иска да ни научи, когато преминаваме през криза, Той иска да ни научи, че Той е с нас винаги. Това е обещанието, което Господ Исус даде на учениците Си, преди да ги напусне. Той казва: „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века.“ И в Евреи глава 13, стих 5, четем: „Никога няма да те оставя, нито ще те забравя.“ Това е Божието обещание. Но тези неща наистина ги научаваме, докато преминаваме през криза. В Исая глава 43, Бог казва: „Когато минаваш през водите, Аз ще бъда с теб; и през реките, те няма да те потопят.“ Виждате ли, Бог контролира всичко. Той позволява водите да дойдат, Той позволява бурята да се надигне, но Той казва: „Ако преминеш през това, Аз определено ще бъда с теб и ще те нося известно време, ще те укрепя.“ В Исая 46, стих 4, Той казва: „Дори до старост Аз съм същият; и до побеляване ще ви нося: Аз съм, Който съм направил, и Аз ще нося; и Аз ще нося, и Аз ще избавя.“ Виждате ли, това е Божието обещание, и ние можем да се опрем на Неговите обещания. Можем да стоим на Неговите обещания. Под нас са вечните ръце. Особено когато преминаваме през криза, можем да си спомним това прекрасно обещание.
Павел преживя това. Виждате ли, апостол Павел, няколко пъти в живота си, претърпя корабокрушение. Три пъти, казва той във 2 Коринтяни глава 11. И в Деяния глава 27, намираме един пример как апостол Павел, той влезе в буря, но получи божественото обещание: „Аз съм с теб и ще бъдеш спасен от бурята.“ И Бог изпълни обещанието Си. Павел беше спасен, а също и 276-те мъже, които бяха с него.
Сега, бих искал да прочета пасаж от Евангелието на Марк, който ни показва славата на Христос, Който е господарят на бурята. Нека се обърнем към Марк глава четвърта и ще прочетем от стих 35. „И в същия ден, когато се свечери, Той им каза“, това е Господ Исус, „'Нека преминем на отсрещния бряг.' И като отпратиха народа, те Го взеха със себе си, както си беше в ладията; и други ладии бяха с Него. И се надигна голяма буря от вятър, и вълните се блъскаха в ладията, така че тя вече се пълнеше. А Той беше на кърмата, спеше на възглавница. И те Го събудиха и Му казаха: 'Учителю, не Те ли е грижа, че загиваме?' И като се събуди, Той смъмри вятъра и каза на морето: 'Мълчи, утихни.' И вятърът утихна, и настана голямо затишие. И Той им каза: 'Защо сте толкова страхливи? Как така нямате вяра?' И те се уплашиха с голям страх и си казаха един на друг: 'Кой е Този, че дори вятърът и морето Му се покоряват?'“
Много е интересно как започва този пасаж. В началото се казва: „В същия ден, когато се свечери, Той им каза: 'Нека преминем на отсрещния бряг.'“ Господ Исус не принуждава учениците Си, но казва: „Нека отидем.“ Виждате ли, в Стария Завет имаше закон, и законът казва: „Трябва да направиш, трябва да отидеш, трябва да направиш това.“ Но когато дойде Христос, четем в Йоан глава първа, с Христос благодатта влезе в картината. И под благодатта не сме принудени да правим неща, но сме насърчени да правим неща от благодарност за това, което Бог е направил за нас. Ето защо четем отново и отново в Посланието към Евреите: „нека“, „нека направим това или онова“, „нека го направим със свобода“, „нека го направим с увереност.“ Това е Божието желание за нас. И Господ Исус насърчи учениците Си да Го следват, и това е дори Неговото желание за нас днес.
И тогава Той продължава и казва, и се казва, че се надигна силен порив на вятър. Сега, кой беше авторът на вятъра? Самият Господ Исус. Самият Бог. Той е господарят на бурята. Той е създателят. Бих искал да прочета един стих от Псалм 89. Четем в Псалм 89, стих 8 и 9: „Боже на силите, кой е като Теб, силният Ях? И Твоята вярност е около Теб. Ти управляваш гордостта на морето: когато вълните му се надигат, Ти ги укротяваш.“ Виждате ли, Бог не само създава бурята, но Той е и Този, Който укротява бурята. Той винаги контролира всичко. И когато Господ Исус помоли учениците Си да прекосят езерото, Той знаеше отлично какво ще срещнат там на езерото. Той знаеше всички опасности, които щяха да преживеят, но Той знаеше и спасението, което щеше да им донесе в точния момент.
И същото е и с нас. Ако Господ ни води в определена посока, ако Господ ни моли да направим нещо, където губим контрол и където трябва да зависим от Него, можем да вярваме, че Той има добър път. И въпреки че има трудни обстоятелства, въпреки че може да се появят проблеми, можем да се доверим на Господа, че Той контролира напълно всичко и има добър план и добра цел с всичко, което позволява да се случи.
Сега, корабът беше пълен с вода, и в стих 38 се казва, че Господ Исус, Той спеше на кърмата на възглавница. Сега, Господ не беше засегнат от тези външни обстоятелства. Той спокойно, тихо спеше на възглавницата. Виждате ли, в Еремия глава 17 се казва, че блажен е човекът, който уповава на Йехова и чието упование е Йехова. Това е точно Господ Исус. Той се довери на Господа и направи Господа свое упование. Той беше авторът и завършителят на вярата, и затова можеше да спи спокойно дори в тази буря. И това е Неговото желание и за нас, да се учим от Него. Виждате ли, Господ Исус каза на учениците Си в Йоан глава 14: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам.“ И ние можем да изпитаме същия мир, който Господ Исус е изпитал тук в този свят. Четем в Псалм 4, стих 8: „В мир ще легна и ще спя; защото Ти, Йехова, единствен ме караш да живея в безопасност.“ Това е точно това, което Господ Исус е изпитал, когато е спал там на възглавницата в лодката. И Той иска ние да изпитаме това. Това изисква растеж. Трябва да растем в увереност. Трябва да растем във вяра. Трябва да растем в познанието на благодатта и в познанието на нашия Господ и Спасител Исус Христос.
И виждаме този растеж, например, при Петър. Петър, той се страхуваше в тази ситуация тук, когато беше с другите ученици в лодката и видя как корабът се пълнеше с вода. Но Петър, по-късно в Деяния глава 12, намираме Петър да спи. Какви бяха обстоятелствата? Петър спеше в затвора. В този ден брат му Яков беше екзекутиран. Той беше обезглавен, той беше убит. И Петър очакваше вероятно същото да се случи и с него на следващия ден. Сега, обикновено бихме очаквали Петър да се страхува и да е буден в тази ситуация, но четем, че Петър, той спа спокойно през тази нощ. Той се беше научил да се доверява на своя Спасител и Господ. И Бог иска ние да направим същото преживяване. Виждате ли, Бог понякога позволява буря да се случи и в сърцата ни, но Той е Този, Който може да укроти бурята, Който може да я прекрати.
Сега, когато Бог ни изпраща по определен път, Той има желанието да ни покаже нещо от Своята сила и от Своята слава. Искам да прочета един стих от Псалм 107, стих 23: „Които слизат на морето с кораби, които вършат работа по големите води; те виждат делата на Йехова и чудесата Му в дълбините.“ Виждате ли, колкото повече сме готови да се отпуснем и да предадем всичко на Бога, толкова повече ще виждаме от чудните Божии дела в живота ни. Но понякога това означава, че трябва да отидем в дълбините. Трябва да оставим неща зад себе си. И тогава, когато Бог позволи бурята да се случи, когато Бог позволи да се случат неща, които са извън нашия контрол, ние ще видим как Той се намесва. Но Той иска да ни държи в мир, и Той иска да ни държи в съвършен мир.
Исая пише в Исая глава 26 някои много насърчителни думи. Бих искал да ви ги прочета. Там в стих трети се казва: „Ще пазиш в съвършен мир ума, който е останал на Теб, защото той уповава или той вярва в Теб. Уповавайте на Господа завинаги, защото в Йехова е Скалата на вековете.“ Това е Божието желание за нас, да Му се доверяваме, и резултатът ще бъде мир, който наводнява сърцата ни. Виждате ли, когато има опасност, когато има трудни обстоятелства, Божието желание е да се молим, да Му представим всичко, всяко бреме, което имаме в молитва. Ето защо Павел казва, Павел пише на филипяните във Филипяни глава 4, и той казва в стих 6: „Не се безпокойте за нищо, но във всичко ще молим Бога за Неговата помощ и ще представяме нашите молби с благодарност пред Бога.“ И тогава той казва: „И Божият мир, който надминава всяко разбиране, ще пази, ще пази нашите, ще пази нашите сърца в съвършен мир.“ Това е прекрасно обещание, но ние ще го изпитаме само когато се молим.
Сега, учениците в тази ситуация, те направиха правилното нещо. Те отидоха при Господ Исус и Му разказаха за обстоятелствата. Виждате ли, това е, което трябва да направим. Когато осъзнаем, че има нещо, което ни завладява, има нещо, което ни кара да се страхуваме, винаги трябва да представяме тези неща пред Господа в молитва. Така Божият мир ще влезе в сърцата ни. Така че учениците, те направиха правилното нещо. Те говориха за ситуацията на Господа, и виждаме, че Господ Исус, Той отговори на молитвата им. Той отговори на техните, техните думи, когато дойдоха пред Него и Му представиха нуждата си. Господ Исус отговори, и това е, което и ние трябва да направим. Нека отидем при Господа и да Му донесем това, което е в сърцата ни. Нека излеем сърцата си пред Него по всяко време, не само когато има слънце, но и когато има трудни времена.
Давид казва в Псалм 62, че трябва да се доверяваме на Господа винаги. Бих искал да прочета тези, тези думи в Исая глава 62, сега в, в Псалм 62. Псалм 62, в стих 8 се казва: „Уповавайте на Него по всяко време, народе; излейте сърцето си пред Него: Бог е нашето убежище.“ Искам да подчертая: „Уповавайте на Него по всяко време и излейте сърцата си пред Него.“ И двете са необходими, не само когато има слънце, но особено когато преминаваме през бурята. Уповавайте на Него и излейте сърцето си пред Него.
Сега, Господ, Той се събужда, и това, което прави, е да прояви Своята божествена сила. Той произнася само няколко думи, и какъв е резултатът? Вятърът и вълните Му се покоряват. Той имаше власт, Той имаше авторитет над силите на природата, и това ни показва Неговата божественост. Той спеше на възглавницата, това ни показва Неговата човечност. Той беше уморен като човек, но като вечен Бог и като вечен Син на Бога, Той имаше силата от една секунда, от един момент до друг, да промени обстоятелствата напълно. И това е вярно и за нашия живот. Виждате ли, Бог позволява да се случат обстоятелства, но когато Той е постигнал Своята цел с нас, Той може да промени нещата от един момент до друг. Той е Господ на мира. Това е, което четем във 2 Солунци глава 3, стих 16, „Господ на мира.“ Той произнася една дума и ще има мир в сърцата ни. Може би обстоятелствата няма да се променят, но Той може да ни осигури такъв мир, който е завладяващ, който надминава нашето разбиране.
Сега, Господ се грижи, и след това, какво прави? Той смъмря учениците Си. Защо ги смъмря? Заради тяхното неверие. Виждате ли, те направиха правилното нещо, като представиха случая си пред Господа, но Господ казва: „Не трябва да се страхувате. Защо се страхувате? Аз съм с вас. Аз съм с вас в тази лодка, и тъй като Аз съм с вас, не трябва да се страхувате.“ Виждате ли, те имаха липса на вяра в любовта на Господ Исус и вероятно също и в Неговата сила. Но четем в 1 Йоан глава 4: „Съвършената любов изгонва страха.“ Ако имаме съвършена увереност в Божията любов, няма да се страхуваме. И това е, което Господ Исус очакваше учениците да имат в тази ситуация, да Му се доверят и да бъдат без страх. Всички можем да ги разберем. Вероятно всички бихме реагирали по същия начин, но е интересно, че Господ казва: „Не се страхувайте.“ Между другото, това е твърдение, което намираме отново и отново в Божието Слово: „Не се страхувайте.“
Сега, когато учениците, когато видяха силата на Христос, когато видяха как Той укроти вятъра и вълните, те бяха завладени. Четем това преди, когато вятърът и вълните бяха там, те се страхуваха. Но когато видяха силата на Христос и какво направи Той със силите на природата, те се уплашиха много, защото осъзнаха, че нашият Създател стои точно до нас, и Той е Този, Който има дори власт да заповядва на вятъра и вълните. Той има власт. Той контролира напълно всичко. Нищо не е невъзможно за Бога. Това е прекрасна, прекрасна истина, за която трябва да сме наясно.
И искам да повторя основните цели, поради които Бог позволява да се случват бури. Първо, Той позволява буря да се случи понякога, за да ни върне на правилния път. Нека си спомним Йона, нека си спомним Йов, нали? Понякога Бог ни говори, за да ни върне на правилния път чрез буря. Второ, Бог иска да ни даде ново впечатление за Своето величие. Той иска да ни даде ново впечатление за Своята слава. И това е нещо, което получаваме особено, когато преминаваме през криза, защото кризата изгражда характер. Ако слънцето грее, ако плаваме спокойно по водата, може да нямаме много преживявания с Господа. Но когато преминаваме през бурята, ще изпитаме грижата и помощта на Господа, и това ще ни направи зрели във вярата, това ще изгради нашия характер. И ще научим, това е третата точка, че Бог е с нас винаги, не само в добрите времена, но Той е с нас в добрите времена и в лошите времена. И особено в лошите времена, Той казва: „Никога няма да те оставя, нито ще те забравя.“ И това е обещание, което трябва да изискваме, на което трябва да се опрем в нашите дни, през 2020 година, където и да сме, било то в Индия, в Германия, в Африка и в Съединените щати. Бог контролира всичко и Бог е с нас.
Бих искал да завърша с думите от 1 Тимотей глава 4. В 1 Тимотей глава 4, четем в стих 10, че се надяваме на живия Бог, Който е пазител на всички хора, особено на тези, които вярват. Виждате ли, Бог има специален интерес към нас, към тези, които вярват, към тези, които са се доверили на Господ Исус Христос. Неговото око е върху нас. И затова не можем да питаме: „Господи, не Те ли е грижа, че загиваме?“ Четем в 1 Петрово глава 5, стих 7: „Той се грижи за вас.“ Нали? Имайте това предвид. Бог се грижи за вас. Той има специален интерес към вас. И затова можем да си припомним думите на Господ Исус, които Той каза на Яир, когато Яир преминаваше през буря: „Не се страхувай, само вярвай.“ Нека се доверим на автора и господаря на бурята.
