Забелязвали ли сте някога как в писанията мъжете винаги се изкачват по планини, за да общуват с Бога? Но в писанията почти никога не чуваме за жени, които отиват в планините, и знаем защо – нали? Защото жените бяха твърде заети да поддържат живота; те не можеха да изоставят бебета, ястия, домове, огньове, градини и хиляди отговорности, за да се изкачат в планините!
Оплаквах се от това на една приятелка онзи ден, казвайки, че дори като модерна жена се чувствам така, сякаш никога не съм достатъчно „свободна“ от отговорностите си, никога на достатъчно тихо или свято място, за да имам вида общение, което искам с Бога. Нейният отговор ме порази: „Ето защо Бог идва при жените. Мъжете трябва да се изкачат на планината, за да срещнат Бога, но Бог идва при жените, където и да са.“ Размишлявах върху думите ѝ седмици наред и претърсих писанията си, за да видя, че това, което тя каза, е вярно. Бог наистина идва при жените, където са, когато вършат обикновената си, ежедневна работа. Той ги среща при кладенците, където черпят вода за семействата си, в домовете им, в кухните им, в градините им. Той идва при тях, докато седят до болнични легла, докато раждат, грижат се за възрастните и извършват необходимите траурни и погребални обреди.
Дори жените при празния гроб, които първи станаха свидетели на възкресението на Христос, бяха там само защото изпълняваха женската задача да подготвят правилно тялото на Христос за погребение. В тази привидно светска и обикновена задача тези жени се озоваха лице в лице с божествеността.
Така че, ако – като мен – някога започнете да се оплаквате от факта, че нямате толкова време да прекарвате в планините с Бога, колкото бихте искали. Помнете, Бог идва при жените. Той знае къде сме и бремето, което носим. Той ни вижда, и ако отворим очите и сърцата си, ще Го видим, дори на най-обикновените места и в най-обикновените неща.
