Петър вече е напомнил на тези разпръснати светии за тяхното положение в Христос в началните стихове. Сега той избухва в хвала за надеждата, на която всеки последовател на Христос може да се радва. Често изглежда, че когато Божият Дух е на път да ни даде някаква прекрасна истина, Той кара човешкия автор да избухне в доксология, за да зададе тона за това, което предстои. Павел дава подобно изявление на хвала в Ефесяни 1:3–6: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Който ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места в Христос… чрез Когото ни е приел във Възлюбения.“ Това прави едно много дълго изречение, когато се прочете изцяло, но е пълно с незаменима истина, която е сила за вярващия!
Прокламацията на Петър в този пасаж ни насочва отново към Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос. Навсякъде Го намираме като източник, от който произтичат всички наши благословения. Той е източникът на нашето утешение и насърчение, източникът на нашето положение пред Него и източникът на нашата надежда!
