Тази статия е написана от нашия възлюбен брат, д-р Даниел Патерсън, който си отиде при Господа на 13 юни 2013 г. Д-р Патерсън беше могъщ човек на Господа, способен учител, който притежаваше уникален дар за изясняване на дълбоките Божии истини. Аз лично опознах и обикнах д-р Патерсън и скъпата му съпруга и ценях неговото учение и служение. Той беше голямо насърчение за мен, когато споделих с него намерението си да започна списанието „Към целта“, и той е допринесъл с много статии през годините. Много ще ми липсва, защото той беше не само учител, но и велик духовен баща за мен. Емил Нашед
Как Господ раздвижи народа
Читателите ще си спомнят, че вследствие на писанията на Йеремия и молитвите на Даниил, малък остатък от Божия народ се завърна от Вавилон под ръководството на Зоровавел, Ездра и Неемия. Те бяха обхванати от много трудности; силни врагове отвън и провалени реколти и дълбоко обезсърчение отвътре. Ездра 4 ни разказва тъжната история за това как работата по изграждането на храма е била спряна. Под Божието ръководство и несъмнено също така чрез усилията на благочестиви мъже, Божието слово е било приложено към ситуацията. Това, което се е смятало за външен натиск и обстоятелства, се е дължало на липса на сърце сред Божия народ.
„Време ли е за вас да живеете в своите облицовани къщи, а Господният дом да лежи в руини?“ (Агей 1:4). Господ раздвижи духа на Зоровавел и духа на остатъка от народа и те дойдоха и започнаха работа. Въпреки това, останаха някои много реални трудности, пред които трябваше да се изправят, както тогава, така и сега, и Божият отговор, чрез устата на Неговия пророк, трябва да представлява интерес за нас. Не е малко поразително, че това пророческо слово дойде до Божия народ на 21-вия ден от 7-мия месец. Това изглежда е старозаветният еквивалент на последния ден от празника, когато Исус застана в храма (Йоан 7:37). Това, което трябваше да бъде повод за най-голяма радост, беше помрачено от мрачните облаци на разочарование и отчаяние.
Първата от трудностите беше малкият размер на положението.
В Ездра 3:12 четем, че когато беше положена основата на храма, много от свещениците и левитите и началниците на бащите, които бяха стари хора и бяха видели първия дом (Соломоновия), плачеха със силен глас.
Господ възрази: „Не е ли в очите ви като нищо?“ (Агей 2:3). Някои може да чувстват това и в своите местни събрания. Винаги съществува опасността да се възхваляват „добрите стари времена“. Но пророк Захария (4:10) ни напомня, че не трябва да презираме деня на малките неща. Когато земята е разтревожена (Притчи 30:21-23, и била ли е някога по-разтревожена, отколкото е сега?), отговорът се намира в малките неща, в мравките, скалните дамани, скакалците и паяците (Притчи 30:24-28). Трите възраждания в Стария завет, заслужава да се отбележи, ставаха постепенно по-малки, но по-добри – на Езекия, на Йосия и на Ездра и Неемия. Защо са по-добри? Защото Господ милостиво казва: „Аз съм с вас“ (Агей 1:13; 2:4); малкостта от Притчи 30 е последвана от това, което говори за Христос – лъвът, бойният кон, козелът, царят (Притчи 30:29-31, JND).
„Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“ (Матей 18:20). Пророческият отговор на малкостта на положението е разглеждане на Божиите ресурси:
- словото (Агей 2:5),
- Моят дух (Агей 2:5),
- среброто и златото са Мои (Агей 2:8), и
- обещанието за Неговото идване (Агей 2:7).
- Реката Божия е винаги пълна с вода (Псалм 65:9) Дано с това да сме доволни и да се славим в Неговото име.
Втората причина за обезсърчение, както древна, така и модерна, е бавността, с която идва благословението.
Първоначалното движение за Бога последва пророческото слово, изречено на първия ден от шестия месец (Агей 1:1). До 24-тия ден от деветия месец (Агей 2:18) очевидно все още имаше някакви признаци на недостиг. За евреите това беше проклятие за материалното благосъстояние. При нас потокът от духовно благословение може да не дойде веднага. Трябва да се научат уроци за принципа на асоциацията (Агей 2:10-14). Святото не може да направи нечистото свято, но нечистото може да направи святото нечисто. Една здрава ябълка не прави гнилите ябълки добри, но гнилите ябълки могат да направят добрата гнила! Необходима е търпелива издръжливост с Бога. Забележете акцента в този раздел върху работата – „Бъдете силни“ и „работете“. В Агей има две думи за работа. В Агей 1:14 думата никога не се използва за робски труд. В Агей 2:4 тя е по-обща, всякакъв вид работа. Братя, трябва да работим. Не само Исус Навин и Зоровавел, но и остатъкът от народа са включени. По подобен начин можем да видим, че в трудните дни, описани във 2 Тимотей, има и „други“. Дори най-малките и най-скромните от нас, в този късен час от историята на църквата, трябва да направят нещо. Ние сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, които Той е приготвил предварително, за да ходим в тях (Ефесяни 2:10). В пастирските послания има не по-малко от девет препратки към добри дела.
„Вярно е това слово и желая да настояваш за тези неща, за да се грижат онези, които са повярвали в Бога, да вършат добри дела“ (Тит 3:8). Освен това, не само трябва да работим, но трябва да имаме „дълго търпение“ в очакване на резултатите. Хъдсън Тейлър се труди (дали беше 14 години?), преди да има един новопокръстен в Китай. Но в момента как ручеят се превърна в могъщ поток! Във Филаделфия Господ казва: „Зная твоите дела“ – не непълни дела, както в Сардис, а пълни дела, които Той може напълно да одобри. Отговорът на бавността на благословенията не е да се отказваме или да се предаваме, а да се държим здраво и да стоим твърдо, и да разчитаме на Неговото обещание.
„От този ден ще ви благословя“ (Агей 2:19). Последната причина за обезсърчение, тогава и винаги, е силата на враговете.
В онези дни това бяха Санвалат хоронецът, Товия слугата, амонецът, и Гешем арабинът (Неемия 2:19). Всеки служител и всяка работа за Бога е трябвало да се бори срещу съпротива; не само битка, която може скоро да приключи, но кампания, която продължава до края. В мрачен ден съпротивата е все по-интензивна.
„Всички, които искат да живеят благочестиво в Христос Исус, ще бъдат гонени“ (2 Тимотей 3:12). Все повече усещаме натиска и пророческият отговор на тази ситуация винаги е предстоящото завръщане на Господа. В светлината на настоящата ситуация и текущите събития, колко ободряващо е това слово:
„Аз ще разтърся небето и земята“ (Агей 2:21), цитат, който се повтаря в Евреи 12:26. „Ще съборя престола на царствата“ (Агей 2:22). Ние знаем кой седи на престола – змеят, онази стара змия, която е дяволът и Сатана. Той ще бъде хвърлен в бездната (Откровение 20:2-3). Силата на неговото царство освен това е в ръцете на звяра и лъжепророка, които ще бъдат хвърлени живи в огненото езеро (Откровение 19:20).
„Колесниците и тези, които яздят в тях, и конете и техните ездачи ще паднат, всеки от меча на своя брат.“ Често в библейската история враговете се избиват взаимно, както се е доказало при Йонатан (1 Царе 14:20), Гедеон (Съдии 7:22), Йосафат (2 Летописи 20:23), Египет (Исая 19:2) и дори самият Господ (Марк 14:59). Изглежда, че това е и начинът, по който Израел ще бъде избавен в бъдещ ден. Що се отнася до нашите врагове, ние трябва да
„не се страхуваме“ (Агей 2:5). Сцената ще бъде изчистена, но сцената ще бъде и изпълнена. „В онзи ден, казва Господ на Силите, ще те взема, о Зоровавел… и ще те направя като печат…“ Това, макар и лично съобщение до Зоровавел, несъмнено има предвид някой по-велик от Зоровавел.
Освен това, където и да се споменава пръстен в Писанието, се има предвид позиция на обществено достойнство. Фараон даде на Йосиф своя пръстен, пръстенът на Аман беше сложен на Мардохей, а блудният син също получи пръстен.
„Какво, не знаете ли, че ще съдите ангели?“ (1 Коринтяни 6:3). Печатът тук не само показва собственост, но и стил. Новото небе и новата земя ще придобият характер от Христос (всичко точно като и според Христос. Каква сцена!). В Агей 2:7 научаваме, че желанието на всички народи ще дойде. Трябва да приемем, че това е Христос. Думите „ще дойде“ обаче са в множествено число. Не ни ли казва това, че не само Христос ще дойде, но и всичко, което е Христово и според Христос? Това наистина е насърчение. Дните може да са малки, а къщата да не е много за гледане, но по-късната слава на тази къща (Хилядолетния храм) ще бъде по-голяма дори от Соломоновия храм.
„И на това място ще дам мир“, за разлика от битката на днешния ден. Всъщност можем да пеем:
С усмихнато лице християнинът казва: Най-доброто предстои.
Обобщавайки, можем да кажем, че отговорът на малкостта са Божиите ресурси; на бавността на благословението – упованието на Неговото обещание; и на силата на враговете – сигурното, определено и скорошно завръщане на нашия благословен Господ. Дори така, ела, Господи Исусе.
