Божиите мисли за Неговите светии на земята; Остатъкът от Израел, запечатан, осигурен и отделен за благословение преди Божиите съдби; Множество езичници пред престола, приписващи спасението на Бога и Агнето
Но Бог мисли и за Своите светии на земята (където, трябва да помним, събранието никога не се вижда сега) преди сцените, които следват, независимо дали са съдби над римската земя или специалните действия на злото, за да ги осигури и запечата за този ден.
Първо, съвършеният брой на остатъка от Израел е запечатан, преди да бъде позволено на провиденциалните инструменти на Божиите съдби да действат; 144 000 = 12 x 12 x 1000. Те са осигурени за благословение според Божиите цели и отделени от Него; още не се виждат в своите благословения, но са осигурени за тях. След това се вижда огромно множество от езичниците. Трябва да отбележим тук, че няма предишно пророческо съобщение за благословението на пощадените в голямата скръб (не трите години и половина от Матей 24 — това се отнася за евреите — а тази, спомената в посланието до църквата във Филаделфия). Следователно това е напълно дадено тук и ясно ни е казано кои са те. Множество езичници се виждат да стоят не около престола, а пред него и пред Агнето, тяхната праведност е призната и самите те са победители. Те приписват спасението на така разкрития Бог, тоест на Бога на престола, и на Агнето. Те принадлежат към тези земни сцени, а не към събранието. На това отговарят ангелите, които са около престола, старейшините и живите същества — всички заедно съставляващи небесната част от сцената, вече свързана с престола; ангелите, обграждащи останалите, които образуват центъра и непосредствения кръг на престола, множеството в бели одежди пред него. Ангелите дават своето „Амин“ и произнасят хвала на своя Бог също.
Разликата между хвалите на различните класи поклонници
Всичко това принадлежеше на множеството в бели одежди и на ангелите; само първите говорят за Агнето, Което беше и тяхното спасение. Ангелите добавят своето „Амин“ към това; но хвалят своя Бог. Те бяха приписали слава и благословение на Агнето преди; но, естествено, спасението на Агнето не беше тяхна част от песента. Но четирите живи същества и старейшините не се покланят тук, защото техните собствени взаимоотношения бяха различни и тези не са това, за което се говори тук. Те се намират, доколкото стига книгата, в Откровение 4 и Откровение 5, където са на престоли наоколо и хвърлят короните си пред престола, и се покланят на Този, Който живее завинаги и вовеки. Те дават мотивите за поклонение според взаимоотношенията, в които се намират: това на ангелите е с техния Бог; на множеството в бели одежди, с Бога на престола и Агнето като имащи правото на управление и избавление на земята като настоящо нещо. Че Агнето беше Синът, да, Бог, Който създаде ангелите, не е въпросът тук, а на всеки, който говори в своето собствено взаимоотношение, така че да изведе тези взаимоотношения.
Множеството в бели одежди от голямата скръб, отделен клас, различен от небесните и хилядолетните светии и еврейския остатък
Така имаме небесните войнства, прославените светии и множеството в бели одежди, всеки в различно отношение, но първите и последните са обединени главно — прославените светии образуват отделен клас. Те не се покланят тук. Но един от старейшините, които винаги имат Божието разбиране, обяснява на пророка кои са множеството в бели одежди. То още не е било част от пророческото откровение и не е било собственото място на събранието. „Господине, ти знаеш“, казва пророкът. Те са излезли от голямата скръб, верни в нея, дрехите им са бели в кръвта на Агнето. Те не са били хилядолетни светии, тоест родени по това време и подлежащи по рождение на отговорността на това състояние (което благодатта е трябвало да посрещне). Те са били очистени и признати за такива, имайки съзнанието за това и победа, когато другите са започнали; така че те, като вече очистени и признати, винаги са пред престола като специален клас и Му служат ден и нощ в Неговия храм.
Това веднага ги отличава от небесните поклонници; там няма храм; Господ Бог Всемогъщият и Агнето са храмът. Този, Който седи на престола, обитава над тях, както някога над скинията. Те не са само като Израел в дворовете, или народите в света: те имат свещеническо място в световния храм. Хилядолетните множества са поклонници; тези са свещеници. Като Анна, дъщерята на Фануил, винаги в самия храм, те винаги имат достъп до престола. Но те имаха благословения и под Агнето, на Когото също приписват своето спасение — добрият Пастир, изгонен, и Който Сам беше преминал през толкова голяма скръб, щеше да ги храни; те нямаше да гладуват повече, нито да жадуват повече, както често бяха правили; нито преследване или скръб щяха да ги достигнат. Агнето, както е познато в това преходно време, но възвишено на престола, щеше да ги храни и да ги води до живи водни извори. Не е, както за нас, обещание за кладенец с вода, извираща във вечен живот и течаща като река; но те щяха да бъдат хранени, освежавани и съвършено обгрижвани от благодатта на Агнето, Когото бяха следвали; и Сам Бог щеше да изтрие всички сълзи от очите им. Те щяха да имат Божиите утешения, струващи всички скърби, през които бяха преминали. Но техните благословения са утешения, а не истинска небесна радост. Така те са отделен клас, различен от старейшините или небесните светии, и различен от хилядолетните светии, които никога няма да видят скръб, имайки известно положение, фиксирано по благодат пред Бога. Това е ново откровение относно тези, които преминават през голямата скръб. 144 000 от Откровение 14 са подобен клас от евреите, излизащи от тяхната специална скръб.
