От: Дж. Н. Дарби
О! Радостта на спасението, което притежаваме около трона! Безброй мисли на възхищение, смесвайки се, оставят тази радост само една.
Чуйте! Десет хиляди гласа викат „Агнец Божи!“ в един глас; хиляди хиляди светци отговарят – избухва веднага ехтящият акорд.
Дълго, със свободна и радостна преданост, всеобщата хвала преобладава; докато, благословен плод на дълбока емоция, глас по глас замлъква.
Сега, в чудно обожание, размишлявайки върху Неговата несравнима любов, завладени от силата на това спасение, тишина изпълва небесните дворове.
Тогава, разкривайки най-богатите си мисли, всеки на всеки, с божествена радост, блажено провеждайки небесен разговор, разказва колко ярко сияят Неговите слави.
Някои се спират на високите Божии слави, ярко сияещи в Неговото лице; някои разказват за Неговото първородно величие – подреждайки всичко на мястото му:
Тези – за дълбоките съвети на Божеството, Него провъзгласяват за Изпълнител; тези – как самият Исус можеше да плаче, дойде като Свидетел на любовта на Божеството.
Всички почиват на превъзхождащата любов, която облече в плът великия АЗ СЪМ; докато, от едно сърце, божествено притиснато, най-накрая избухва силният възглас.
