От: А. Лангам
Агей 2:1–9
„Но ти [Тимотей], о, Божий човече… преследвай праведност, благочестие, вяра, любов, търпение, кротост на духа. Бори се усърдно в добрата борба на вярата. Хвани вечния живот, за който си бил призован и си изповядал доброто изповедание пред много свидетели“ (1 Тимотей 6:11–12). Тимотей е бил Божий човек, последният човек, така определен в Библията, и единственият в Новия Завет (1 Тимотей 6:11), въпреки че единадесет мъже са наречени така в Стария Завет.
| № | Божий човек | Брой на срещанията (и различни случаи) | Препратки |
| --- | --- | --- | --- |
| 1 | Моисей | 6 (6) | Втор. 33:1; Исус Навин 14:6; 1 Лет. 23:14; 2 Лет. 30:16; Ездра 3:2; Пс. 90 (заглавие) |
| 2 | Анонимен (до Илий) | 1 (1) | 1 Царе 2:27 |
| 3 | Самуил | 4 (1) | 1 Царе 9:6 и др. |
| 4 | Давид | 3 (2) | 2 Лет. 8:14; Неем. 12:24, 36 |
| 5 | Шемая | 1 (1) | 3 Царе 12:22 |
| 6 | Анонимен (до Еровоам) | 16 (2) | 3 Царе 13:1 и др. 4 Царе 23:16 и др. |
| 7 | Илия | 7 (2) | 3 Царе 17:18, 24; 4 Царе 1:9 и др. |
| 8 | Анонимен (до Ахав) | 1 (1) | 3 Царе 20:28 |
| 9 | Елисей | 29 (10) | 4 Царе 4:7 и др.; 5:8 и др.; 6:6 и др.; 7:17; 8:2 и др.; 13:19 |
| 10 | Анонимен (до Амасия) | 2 (1) | 2 Лет. 25:7, 9 |
| 11 | Игдалия | 1 (1) | Ер. 35:4 |
| 12 | Тимотей | 1 (1) | 1 Тим. 6:11 (2 Тим. 3:17) |
Всеки от тези старозаветни Божии мъже има една изключителна черта, свързана с тях в стиховете, където са описани за първи път. Вземете например Моисей, първият човек, наречен Божий човек в Писанията във Второзаконие 33:1. Чертата, която го отличава там, е желанието да благослови израелския народ, черта, която между другото е вярна и втория път, където четем за това, че Израел е въведен във владенията си в обетованата земя под Исус Навин (Исус Навин 14:6), въпреки че други по-късни препратки извеждат различни черти. Давид е наречен Божий човек на три пъти, всеки път по отношение на реда, установен под негово ръководство в Храма, Божия дом (2 Летописи 8:24; Неемия 12:24,36). Много прекрасни черти могат да се видят в живота на Давид, човек, когото Бог би могъл да опише като човек по Неговото сърце (1 Царе 13:14; Деяния 13:22), но само тази черта е изтъкната, когато се говори за него като за Божий човек. И така бихме могли да продължим с всеки от тези Божии мъже; всеки би извел пред нас една видна черта, която е довела до това да бъдат описани в Божието Слово по този прекрасен начин. Павел, пишейки първото си послание до Тимотей, където се обръща към Тимотей като Божий човек, се позовава на тези черти, за да илюстрира на Тимотей какво трябва да бъде вярно за него, ако и той трябва да бъде Божий човек.
От тези единадесет старозаветни Божии мъже само седем са назовани – Моисей, Самуил, Давид, Шемая, Илия, Елисей и Игдалия. Трябва да се отбележи, че четиримата неназовани Божии мъже имат нещо общо: всички те се споменават само веднъж или във връзка само с един инцидент и във всеки случай тяхната служба на Бога е била да произнасят присъда, или над вярващи като Илий (1 Царе 21:27), или над невярващи като сирийците, които омаловажаваха Бога (3 Царе 20:28). Така се вижда, че съдът е „странното дело“ на Бога (Исая 28:21): Той не намира удоволствие в съда и тези, които се занимават с такава работа, колкото и необходима да е тя, следователно не са назовани. По-скоро Бог би насочил вниманието ни към Своето одобрение на чертите, които излязоха наяве в другите седем назовани Божии мъже.
Сега, нека разгледаме текста на 1 Тимотей, за да видим как Павел е използвал това, което Писанията казват за тези единадесет старозаветни вярващи, за да настави Тимотей какво означава да бъдеш Божий човек.
- Моисей: Търсене на благословението на другите – 1 Тимотей 1:3-11
След въведението към посланието в първите два стиха, Павел говори за задачата, която е дал на Тимотей в Ефес, като веднага се позовава на примера на Моисей, в когото виждаме, че Божият човек винаги търси благословението на другите.
Павел беше оставил Тимотей в Ефес, за да гарантира, че нищо не се преподава в противоречие с Божието учение. Опасността беше, че други може да преподават неща, които биха могли да обърнат умовете на ефеските светии към басни или безкрайни родословия (ст. 4), но такива неща нямаше да бъдат за тяхно благословение, те нямаше да допринесат за Божието домоуправление, те само щяха да пречат на тези светии в насладата им от истината; Тимотей трябваше да гарантира, че те се наслаждават на благословенията си в пълна степен.
Във Второзаконие 33 виждаме, че Моисей, въпреки че самият той е бил лишен от влизане в обетованата земя, която толкова изпълваше сърцето му, търсеше благословението на хората, които бяха причината за неговото изключване, защото тяхното предишно непокорство и неверие го бяха накарали да изгуби самообладанието си по повод, когато удари скалата за втори път, вместо просто да говори с нея, както Бог му беше казал (Числа 20:8–11). Разгневен по този съдбоносен повод, той ги нарече бунтовници, но сега, в края на живота си, с хората на прага на обетованата земя, той желаеше само тяхното благословение, той желаеше другите да завладеят тази земя, в която самият той беше забранено да влезе.
Други препратки към Моисей като Божий човек могат да изведат различни точки относно закона, който му е бил даден от Бога, реда в Скинията, свещенството и приношенията, но, както е посочено във въведението, първата препратка към всяка от тях е използвана в 1 Тимотей. Така, безкористното желание на Моисей да благослови Божия народ задава тона на думите на Павел в тази част от 1 Тимотей.
Интересно е да се отбележи също, че учителите, за които Павел предупреждаваше Тимотей, бяха тези, които желаеха да бъдат учители на закона, но които не разбираха нито какво казват, нито какво толкова усърдно утвърждаваха (ст. 7); те, всъщност, се опитваха да живеят в погрешно домоуправление. Колко подходящо е да се използва примерът на Моисей в този контекст – Моисей, законодателят! Законът, който той преподаваше, беше добър, ако се използваше правилно или „законно“ (ст. 8). Той не беше даден за праведен човек, а за неправедните, за да ги осъди пред Бога за тяхното неправедно състояние (ст. 9–11). Законът не носи благословение на християнина, но Божият човек винаги желае благословението на другите и е забележително, че последните думи на Моисей към народа бяха благословение, последните думи на този Божий човек.
- Елисей: Винаги действащ с благодат – 1 Тимотей 1:12-20
Позовавайки се на собствения си опит с Божията благодат, Павел след това насочи вниманието на Тимотей към урок, който трябва да се научи от Елисей, пророкът, който като никой друг е пример за благодат във всичките си дела.
В този раздел Павел разказва за миналия си живот като богохулник и гонител на Божия народ и като нагъл, надменен човек. Независимо дали към Бога, към човека или дори по отношение на себе си, Павел беше перфектният пример за това какво е грешен човек, но той преживя превъзхождащата, изобилна Божия благодат с любов и вяра, която беше (и все още е днес) достъпна за всички в Христос Исус.
Божият човек, който предимно проявява тази благодат, е Елисей. Елисей е наричан Божий човек по-често от всеки друг човек (общо около 29 пъти) и по много различни поводи, като по този начин показва, че постоянното действие с благодат е може би една от най-важните черти на Божия човек. Тенденцията при нас е винаги да действаме с легалистичен дух, както беше насърчавано от учителите, за които Павел предупреждаваше Тимотей. Така, примерът за постоянно действие с благодат, който може да се научи от живота на Елисей, е толкова важен.
Първият път, когато Елисей е наречен Божий човек, е в 4 Царе 4:7. Вдовицата на един от синовете на пророците го призовава за помощ с заплахата синовете ѝ да бъдат отведени от кредиторите като плащане за дълговете, които висяха над нея. Тя, бидейки вдовица, нямаше естествена надежда, но нейната единствена стомна с масло се умножи според думите на Елисей и тя остана с достатъчно пари, за да плати дълга и още, за да живее. Каква прекрасна демонстрация на „благодатта на нашия Господ, превъзхождащо изобилна с вяра и любов!“ Робството се превърна в свобода, а отчаянието в радост; дългът от миналото беше платен и всичко, от което се нуждаеше за бъдещето, беше осигурено безплатно! По тези линии Павел можеше да говори за спасението на грешниците (ст. 15) и за вечен живот за тези, които са спасени (ст. 16). Нищо чудно, че след като написа тези мисли, той трябваше да спре, за да избухне в доксология на хвала към Царя на вековете (ст. 17)!
Сериозността на това да не се действа с благодат се вижда в предупреждението, което следва относно тези, които не поддържаха вяра и добра съвест и които по този начин претърпяха корабокрушение по отношение на вярата си. Те бяха предадени от апостола на Сатана, за да бъдат научени да не богохулстват. Постоянното действие с благодат, както се вижда в случая с Елисей, Божия човек, е запазено от такава съдба.
- Илия: Зависимост от Бога в молитва – 1 Тимотей 2:1-8
В глава 2 Павел подчертава още една черта, която трябва да отличава Божия човек – молитвата във всичките ѝ аспекти, било то молби (усърдието на прошенията), молитви (зависимост от Бог, който има цялата власт), застъпничества (от името на други) или благодарности (за отговорени молитви), издигане на благочестиви ръце без гняв или разсъждение (с мотив за благословение и с проста вяра); и Илия е старозаветният Божий човек, който показва този аспект на зависимост от Бога в молитва.
В 3 Царе 17:18 Илия беше предизвикан относно това дали е Божий човек от вдовицата, при която беше отседнал по време на глада. Нейният единствен син беше умрял и Илия в отговор заведе сина ѝ в горна стая и се помоли на Господа с вяра, че детето ще бъде възстановено към живот (нещо, което никога преди не се беше случвало, доколкото знаем), простря се върху детето и отново извика към Йехова с усърдна молба, застъпвайки се от името на вдовицата, и когато детето беше възстановено към живот, той го свали при майка му и го представи живо на нея. Когато тя видя какво се е случило, тя каза: „Сега по това знам, че ти си Божий човек и че словото на Йехова в устата ти е истина.“ Какъв по-добър пример има в Божието слово за молитва във всичките ѝ благословени черти, отличаващи Божия човек, от това действие на Илия?
Освен това, Яков записва, че Илия постоянно се молеше дъждът да бъде задържан през трите и половина години на глад (Яков 5:17), а в текста на 3 Царе четем, че Илия се молеше и за дъжд, за да сложи край на глада (3 Царе 18:42). Той наистина е един от тези, за когото може да се каже с право, че се е молил на всяко място, „издигайки благочестиви ръце, без гняв или разсъждение“ (1 Тимотей 2:8).
Така можем да кажем, че Божият човек признава, че цялата власт принадлежи на Бога. Той знае, че няма власт в себе си, знае собствената си пълна слабост и затова е белязан от молитва във всичките ѝ аспекти, и обхваща всички хора в молитвите си, защото знае, че Божието желание е всички хора да бъдат спасени и да достигнат до познание на истината. Той знае, че има Посредник, при когото може да отиде, човекът Христос Исус, който даде Себе Си откуп за всички, и той постоянно се възползва от този прекрасен ресурс.
- Игдалия: Да бъдеш незабележим в служба, не себелюбив – 1 Тимотей 2:9-15
След като заявява, че християнските мъже трябва да бъдат белязани от молитва, Павел, в останалата част от глава 2, говори за нуждата и християнските жени да бъдат белязани от добри дела, макар и по по-личен начин. Тези дела, макар и не по-малко важни от тези на мъжете, не трябваше да се извършват публично като тези на мъжете (ст. 8), а както е подходящо за действията на жените; те трябваше да се извършват със скромност и благоразумие (ст. 9–10). Причините за тази разлика са очертани в следващите стихове и се отнасят до реда, установен при сътворението (ст. 13–14) според Божието намерение, и също така подсилени от подробностите за грехопадението.
Този принцип може да се види в случая с Игдалия, Божий човек, за когото нищо не се знае, освен че е бил Божий човек и че внуците му са имали стая в Господния дом (Еремия 35:4). Еремия заведе синовете от дома на рехавитите там и извлече от тях изповед за послушание към заповедта на баща им Йонадав, син на Рехав, относно въздържането от вино и живеенето на живот на отделяне от тези, сред които живееха. Това Бог използва като свидетелство пред мъжете на Юда и жителите на Йерусалим относно Неговите послания към тях, които те бяха пренебрегнали.
Какво отличаваше Игдалия? Не знаем, но това, което знаем, е, че той е имал Божието одобрение; той е бил Божий човек. Освен това, събитието, което се случи в стаята на внуците му, ни учи на същия урок. Действията на рехавитите бяха неизвестни на мъжете на Юда и жителите на Йерусалим, и изглежда дори на Еремия; но Бог ги знаеше и ги ценеше и заяви, че ще възнагради рехавитите за тях в Своето време (Еремия 35:18–19). Техните действия символизират действията на жените в 1 Тимотей 2 – дела, извършени тайно днес, само за Божието око, които един ден ще бъдат възнаградени публично.
Да бъдеш незабележим в служба е белег на Божий човек; такъв човек не търси видно място сред братята си, а желае цялата чест да бъде отдадена на Бога и самият той да се отдръпне от всякакво признание или награда от хората тук долу. Той е доволен от знанието, че Бог ще почете всяко дело, извършено за Него в Своето време, и животът му следователно е белязан от подчинение на Господа. Той не се стреми да упражнява власт над своите събратя светии, а просто желае да служи в тишина и благоразумие за Божието удоволствие.
В стремежа си да извлечем урок за Тимотей като Божий човек от поведението на сестрите, ние, разбира се, заявяваме добре известния библейски принцип, че само защото едно Писание не е за нас, това не означава, че няма приложение за нас. По същия начин, въпреки че говорим за характеристики на Божий човек, тези черти са също толкова отворени за проява от сестра, колкото и от брат. Това, което трябваше да отличава Тимотей като Божий човек, трябваше да бъде вярно и за всеки брат и сестра в Христос. Това е една от причините, поради които първото писмо на Павел до Тимотей е било вдъхновено и е запазено за нас, за да го четем и изучаваме.
Продължение в следващия брой.
