Добро утро, Wi-Fi земя по целия свят. Днес ви поздравяваме в името на Този, Който има две претенции към живота ни: първо като Създател, след това като Изкупител, Господ Исус Христос. Нека Му се поклоним. Амин.
Е, получих съобщение от мой приятел от Етиопия. Той е в Господното дело и ми разказа за семейството си, и ми разказа за състоянието на църквите в Етиопия. Той имаше загриженост за семейството си и имаше загриженост за Божия народ. И така трябва да бъде. Трябва да поддържаме тези неща в равновесие. Но знаете ли какво се случва? Понякога се увличаме толкова много в собствените си семейства, хората в собствените си семейства, че забравяме Божия народ.
И така намираме в Матей, глава 13, стих 22, където Господ каза, че е било посято семе в трънлива почва. Семето представлява Божието Слово, но един от тръните бяха грижите на този свят и те задушиха семето. То стана безплодно. С други думи, когато има безпокойство в живота ни, ние не можем да бъдем плодотворни за Бога. Просто не можем. Божественият живот ще пострада.
И така, какво да правим? Първо Петрово 5:7. Бог ни дава трите „В“: възложете грижите си на Него, защото Той се грижи за вас. Алилуя! Какво да правим? Възлагаме грижите си на Него, защото Той се грижи. Възлагаме грижите си, защото Той се грижи. Трите „В“.
И когато правим това, когато наистина правим това, когато възлагаме бремената си, страховете си, тревогите си и всички онези неща, които не можем да контролираме, на Него, можем да дишаме дълбоко. Но тогава какво да правим? Тогава можем да изпълним библейския мандат, другата страна: да се грижим за Божия народ. Галатяни 6:2, „Носете един на друг тегобите си, и така изпълнявайте Христовия закон.“ Законът на Христос, авторитетът на Христовия пример за служене на другите. Можем да изпълним това. Можем да следваме Неговия пример.
Знаете ли, всички велики мъже и жени от Библията, всички те, имаха дълбока загриженост за Божия народ. Независимо дали става дума за Симеон и Анна в Новия завет, дали за Ездра, Неемия, Еремия, Йосиф, имам предвид, всички те имаха голяма загриженост за Божия народ. Ние трябва да имаме загриженост за Божия народ.
И така, това не означава, че е лесно. Знаете ли, апостол Павел каза във Второ Коринтяни 11 и стих 28: „Освен всички онези неща, които са отвън, всички неща, които идват срещу мен отвън, това, което идва върху мен ежедневно, грижата за всички църкви.“ С други думи, той казва: „Имам всякакви натиски върху мен, но един от тях е и грижата и загрижеността за Божия народ.“
Моисей, когато пое тази грижа, или Бог я възложи на него в Числа 11:11, той се оплака на Бога. Той казва: „Защо си измъчил слугата Си, като си му дал бремето на всички тези хора?“ И така, това не означава, че ако възложим грижите си на Господа, всичко ще бъде лесно. Когато поемаме бремената на другите, няма да бъде. Но в това можете да бъдете сигурни: ако не възложите грижите си на Него, животът ви няма да бъде плодотворен за Бога. Но ако възложите грижите си на Него и поемете грижите на другите, носете бремената един на друг, животът ви ще бъде плодотворен за Бога, защото ще изпълнявате закона на Христос.
И така, нека опитаме това тази седмица. Всеки път, когато страх се появи в сърцето или ума ни, нека направим това: нека го възложим на Господа. Възлагаме грижите си, трите „В“: възлагаме грижите си на Него, защото Той се грижи за нас. Знаем, че Той се грижи за нас. Нека възложим грижите си на Него, а след това нека помислим за някого, когото познаваме, и нека поемем неговото бреме и го сложим на сърцата си и го донесем пред Господа и попитаме Господа как можем да им помогнем. Молим се в името на Исус. Амин.
