Изход 18 понякога е използван като аргумент за оправдаване на практика в Църквата да се назначават хора на определени места на отговорност и достойнство, за да могат операциите да протичат по-гладко. Има ли Духът Божий такова намерение, записвайки съвета на Йотор, и Моисей приема ли този съвет без въпрос?
Съветът на Йотор
Между Йотор и неговия зет Моисей имаше приятелски дух. Йотор не беше споделил страданията на Израел при освобождението им от египетско робство, но като дойде да посети Моисей след това, той намери Моисей да седи от сутрин до вечер, за да изслушва делата на израилтяните и да им отсъжда. Той предложи една много правдоподобна алтернатива, която се харесва на нашите естествени мисли. Но забележете, че Йотор каза:
„Аз ще ти дам съвет, и Бог ще бъде с теб“ (ст. 19). Той не предложи Бог да даде съвет на Моисей, но намекна, че Бог ще бъде с Моисей, ако Моисей приеме съвета на Йотор. Той посъветва Моисей да назначи способни и съвестни мъже да съдят по-малките въпроси, които възникваха между хората, и които можеха да отнасят по-големите въпроси до Моисей.
Фаталният недостатък
Моисей очевидно сметна, че това е напълно логично, и кой би могъл да спори с това? Но един фатален недостатък беше очевиден при приемането на този съвет. Бог не го беше заповядал, и Моисей дори не се допита до Бога по този въпрос. Йотор можеше да даде съвета, след което да си тръгне. Той не беше свързан с Израел в предишните им страдания, и не трябваше да бъде свързан с тях в техните изпитания в пустинята. Моисей избра
да страда заедно с Божия народ (Евреи 11:25),
но Йотор не го направи.
Последици за Църквата
Ако Бог е възнамерявал Моисей да действа така, както е действал, не би ли могъл да му даде сила за това? Разбира се, би могъл. Но тази история илюстрира нещо много сериозно. Моисей е предобраз на Христос. Трябва ли вярващите да се задоволяват с това други хора да уреждат проблемите, които те смятат за малки, и да отнасят само големите неща на Господа? Не! Трябва да отиваме директно при Господа с всяка нужда. Въвеждането на посредници е правният принцип на човешката организация. Не е чудно, че намираме Бог да въвежда закона на Моисей в Изход 19, и Сам Бог да поставя Израел под форма на организация, за която Петър по-късно говори като за
ярем… който нито нашите бащи, нито ние можахме да носим (Деяния 15:10).
Но дори сред християните естествената склонност на сърцата ни е да се връщаме към законно робство по някакъв начин, и ние не успяваме да осъзнаем, че човешката организация в Божията Църква е законно робство. Когато някои хора са поставени на специални места, тогава другите не се нуждаят от духовното упражнение да бъдат в присъствието на Господа, за да получат ръководство, защото те получават своето ръководство от човешки източници.
Църквата като организъм
Тялото Христово, Църквата, не е организация, а организъм, който е жизнено свързан с Главата на тялото и който получава своето подхранване, ръководство и посока от Главата (Ефесяни 4:15–16). Когато за пръв път е била установена след възкресението на Господ Исус, Църквата не е имала човешка глава на земята, като Моисей. Апостолите са присъствали, не като самите те са били авторитети, а като единодушно са настоявали за единствената власт на Господ Исус. Когато някои еврейски вярващи дошли в Антиохия и настоявали, че езическите вярващи трябва да бъдат обрязани и да спазват закона, това било уредено в Йерусалим, не от властта на който и да е апостол, а от Божието слово (Деяния 15:7–8; 17–18), което било обявено от апостолите и прието от събраните братя.
Необходимо беше да има апостоли като свързващо звено между епохата на закона и тази на Божията благодат, необходимо беше такива хора с предаден характер да бъдат използвани за полагане на основите на християнството (1 Коринтяни 3:10–11; Ефесяни 2:20), тоест да изложат Божията истина относно Христос във всички Негови взаимоотношения. Самите апостоли отминаха, но те оставиха своите писания, писания, които са авторитетни, и чрез които Божията Църква може да бъде ръководена и запазена през цялата си последваща история. Докато бяха живи, апостолите назначаваха старейшини в различни събрания, и Павел нареди на Тит да назначи старейшини във всяко събрание в Крит (Тит 1:5). Събранията никога не са назначавали старейшини, и сега няма живи апостоли, които да го правят, нито делегати на апостолите.
Старейшини и духовни дарби
Въпреки това, след като Църквата е установена, няма причина вярващите да не бъдат единодушно ръководени от Божия Дух, Който остава като жива сила в Църквата, както не беше в епохата на закона. Следователно, няма ли старейшини? Разбира се, старейшини все още има в Църквата, но не назначени от хора. Има такива, които могат да вършат работата без никакво назначение, защото Бог ги е приготвил за работата. Ние със сигурност трябва да се молим за такива и да ценим техния мъдър съвет и помощ.
Що се отнася до служението на Божието слово, Сам Бог дава дарби, които трябва да откликват на Неговото собствено ръководство в предано служение. Те не се нуждаят от назначение от хора, а от Божията сила. Ако събранието види духовна дарба в един светец, те трябва с радост да го насърчат. С ръководството на Божия Дух ще има смирение и единство. Събранието с радост ще изрази общение с такъв служител в мярката, в която може да одобри неговото служение.
Зависимост от Духа
Във всяко духовно служение, следователно, ние трябва да зависим, не по никакъв начин от човешки уговорки, а от силата на Божия Дух. От друга страна, в Деяния 6:3 на светиите в Йерусалим беше казано да изберат измежду себе си седем мъже с добра репутация, за да се грижат за материалните нужди сред светиите. Това са дяконите, за които говори 1 Тимотей 3:8–13. Що се отнася до грижата за материалните неща, събранието е напълно право да назначи онези, на които може да се довери да вършат тази работа. Но Бог не ни позволява да избираме сами служителите на духовните неща, които желаем. Колко е хубаво, че Бог се грижи за нас толкова съвършено! И все пак ние толкова малко откликваме на това, че когато възникнат трудности, търсим навсякъде около нас някакво човешко средство за посрещането им. Такива средства ще бъдат привлекателни за нашите рационализиращи умове, неща, които са били приети от много групи християни, но оставяйки настрана ясното ръководство на Бога чрез Неговия Дух. Колко унизително е, че по този начин изразяваме мнението, че Христос не е достатъчен!
Естествено е да желаем процъфтяващо свидетелство, но ако такова свидетелство стане обект, тогава Христос е загубил мястото Си като единствения Обект, достоен за нашето доверие. Нека се върнем към първата си любов и да ценим живата сила на Духа в тялото Христово.
