Яков
Знаете ли, че около половината от Битие, първата книга на Библията, е свързана по някакъв начин с Яков? Няколко века след Ноевия потоп, Бог спря строежа на Вавилонската кула (Битие 11:1-9). По-късно Той призова Аврам да напусне тази област, Ур Халдейски, разположен в днешен Ирак. Важен център на търговия и култура, той беше отдаден на идолопоклонство, вместо да служи на единствения истински Бог (вижте Римляни 1:18-32). Аврам послуша Бога и напусна страната си, народа си и бащиния си дом, за да стане поклонник на живия Бог (Битие 11:31, 12:1-5). С течение на времето този човек построи четири олтара (12:7-8, 13:18, 22:9), за да почете и поклони на Бога, Който го беше призовал и му беше обещал седем неща (12:2-3), включително, че ще го направи велик народ и той ще стане баща на много народи.
След много години на чакане, Бог се яви на патриарха и го попита: „Има ли нещо твърде трудно за ГОСПОДА?“ (18:14 NASB95). „Трудно“ може да се преведе и като „чудно“ (JND). Преди това, по предложение на Сара, Аврам беше взел слугинята ѝ Агар за своя наложница и беше родил син от нея, когото нарече Исмаил (16:15). Въпреки това, Божият план за Аврам, по-късно наречен Авраам, трябваше да се осъществи чрез Сара. Това противорече на всички очаквания, защото Авраам беше станал твърде стар, за да роди дете; Сара не беше могла да зачене; и двамата бяха минали възрастта за размножаване (Римляни 4:16-25). Въпреки това, Бог извърши голямо чудо: Сара, на 90 години, докато Авраам беше на 100, роди единственото им дете, син, когото Авраам нарече Исаак (Битие 21:3). Исаак означава „смях“.
По-късно Авраам беше подложен на изпитание: Бог му нареди да пожертва сина си (Битие 22:1-19). Патриархът отиде в послушание и истинска вяра, тъй като смяташе, че „Бог на славата“ (Деяния 7:2) ще изпълни обещанията Си и ще осигури. Дори ако трябваше да принесе сина си, Авраам вярваше, че Бог ще го възкреси. Бог почете вярата на Авраам (Битие 22:16-18). Ние ли се доверяваме на Бога дори в привидно невъзможни ситуации?
Писанието ни казва, че Исаак е бил на 40 години, когато се е оженил за Ревека (Битие 25:20). Той изкопа четири кладенеца на различни етапи от живота си (Битие 26), почитайки Бога. Чакайки и молейки се, Ревека зачена и роди близнаци: Исав и Яков (Битие 25:19-26). Всяко раждане е чудо, но това беше резултат от няколко чудеса. Ревека се молеше, когато забеляза, че близнаците се борят в утробата ѝ. Господ отговори, че първият роден, Исав, ще служи на втория, Яков, тема, развита повече в Писанието, и която ще обсъдим по-късно.
Близнаците имаха различни умения: Исав ловуваше, а Яков готвеше. Яков – име, означаващо „измамник“ – измами баща си и брат си. Исав искаше да отмъсти, но майка им уреди Яков да бъде изпратен далеч при брат ѝ Лаван. По време на пътуването си Яков срещна Божиите ангели във Ветил (Битие 28:10-22), където по-късно построи олтар (Битие 35). Засега той издигна стълб (28:18), за да отбележи това специално събитие; това беше първият от четирите му стълба (31:45, 35:14,20). Тези стълбове подчертаваха важни събития в живота на Яков, които бяха част от Божията дисциплина и наставление. Ние сме склонни да виждаме дисциплината като нещо негативно, но трябва да осъзнаем, че Бог има предвид нашето духовно благополучие и растеж, тъй като Той използва изпитания и предизвикателства, за да ни изгради.
Преживяванията на Яков
Яков пристигна в дома на Лаван и остана там. Лаван измами Яков, и Яков се ожени за двете дъщери на Лаван, Лия и Рахил. Двете им слугини станаха наложници на Яков. Бог благослови тези четири жени, давайки на Яков деца (Битие 29–30). Бог продължи да дисциплинира Яков през много години (Битие 31–32). В крайна сметка Яков се помири с брат си Исав (Битие 33).
Въпреки някои тъжни събития сред децата му (Битие 34), Божията непрекъсната работа в живота на Яков го накара да стане духовен водач, водещ семейството си да се покланя на Бога във Ветил (Битие 35). Бог беше превърнал Яков, име, което също означава „този, който хваща за петата“, от измамник в истински поклонник.
След трудни уроци и сериозни изпитания, Яков беше готов да се върне на мястото за поклонение, което Бог му беше показал. Едва след като Рахил роди сина им Йосиф, Яков изрази желанието си да се върне в родната си страна (30:25-26). Когато най-накрая беше на път, Яков разказа на двете си жени как Бог му се беше явил и казал: „Аз съм Бог на Ветил, където помаза стълб, където Ми даде обет“ (31:13 NASB95). Бог напомни на патриарха за обета, който беше дал около 20 години по-рано (виж 28:20-22). Господ му каза: „Сега стани, напусни тази земя и се върни в земята на твоето раждане“ (31:13). Освен това, Бог предупреди Лаван да бъде внимателен в действията си с Яков. На следващия ден Яков и Лаван сключиха завет, като Бог беше техен свидетел (ст. 44-55). Обратно в земята, която Бог беше обещал на Авраам и неговите потомци, Яков срещна Божии ангели (32:1-2) и след това се приготви да срещне брат си Исав. Той също така срещна Господа по нов начин, когато Ангелът на Господа се бори с Яков (ст. 24-32). Тези инциденти научиха Яков на важни уроци. Бог беше повторил седемте израза, споменати в Битие 28, но този път не беше насън, тъй като Бог говореше директно на Яков и му показа, че не е забравил нищо от първоначалния обет на Яков. Какъв урок е това за нас, когато понякога прибързано, или дори лекомислено, даваме обещания на Бога. Той не забравя нищо!
Бог е великият Учител, Който желае нашето духовно израстване, за да можем да Му принасяме жертви. „Жертви“ означава, че те не идват лекомислено, тъй като ни напомнят за това, което Господ Исус извърши тук. Нашите животи и тела трябва да бъдат живи жертви (Римляни 12:1), отговарящи на уникалната жертва на Исус и Неговата работа на кръста. Там, в края на трите тъмни часа, Той каза: „Телелестай“, което означава: „Платено изцяло, свършено е“ (виж Йоан 19:30). Бог имаше положителни цели в Своята дисциплина по отношение на Яков, точно както има и за нас (виж Евреи 12:7-17).
Когато Господ говори на Яков в Битие 35, Той каза: „Стани, иди във Ветил и живей там; и направи там олтар на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от брат си Исав“ (ст. 1). Седемте наставления в този стих предполагат дълбоки уроци за вярващите, които ще ги доведат до това да бъдат истински поклонници, покланящи се „в дух и истина“ (Йоан 4:23-24).
„Стани“ означава да се изправиш, за да направиш нещо. Тази специфична глаголна форма се среща седем пъти в еврейския текст на Битие (13:17, 19:15, 27:19, 28:2, 31:13, 35:1, 44:4). Първият път, когато глаголът се среща, но не в тази форма, е когато Каин се изправи срещу брат си Авел (4:8). В Божието училище обаче този глагол се отнася до действие, предприето според Божиите наставления.
- „Изкачи се“ е правилната посока в поклонението на Бога (виж Деяния 3:1).
- „Във Ветил“, „Божият дом“, може да се приложи към нас днес за намиране на мястото за поклонение според Божиите мисли (Матей 18:20).
- „Живей там“ означава да живееш във Ветил, което предполага Божието ръководство по въпроси, касаещи начина на живот на Яков, който той приложи на практика в Битие 35.
- „Направи олтар“ използва еврейската дума, буквално означаваща „място за жертвоприношение“. Това насочва мислите ни към Христовата жертва, която беше необходима за нашето изкупление.
- „Там“ подчертава тясната връзка между олтара и жилището на Яков, което за нас предполага упражнение да свържем нашето временно жилище на земята с мястото на истинско поклонение.
- „На Бога, Който ти се яви когато бягаше от брат си Исав“ разказва личната история на Яков и Божиите отношения с него.
- По времето, когато Бог му каза да стане и да отиде във Ветил, Яков беше готов да оцени Божиите интереси, вместо да търси своите собствени. Поради тази причина Яков нарече това място „Ел-Ветил“ (ст. 7), което означава „Бог на Божия дом“. В писанията на апостолите Павел, Петър и Йоан ни е научено какво означават тези неща за нас и как да ги практикуваме.
Ново развитие
В Битие 37 Яков се върна в земята, където баща му беше пребивавал. Фокусът сега е върху сина на Яков Йосиф, чиято любов към братята му, които го мразеха, е красив тип на нашия Господ Исус Христос. Главата също така описва любовта и послушанието на Йосиф към баща му, сочейки отново към Господ Исус, Който беше Единственият, живял в съвършенство, дори когато беше заобиколен от всякакви видове опозиция и зло. Преживяванията на Йосиф, описани в Битие 39–40, типизират как езичниците са се отнасяли към Господ Исус, а глава 41 показва Неговите настоящи върховни слави от дясната ръка на Бога (прочетете Филипяни 2:8-11). Земният народ на Господа не Го е разпознал, и все още не Го разпознава, като Спасител на света и Откривател на тайни (вижте името, което фараонът даде на Йосиф, Битие 41:45).
Бог Му е поверил цялата власт на небето и на земята (Матей 28:18), и Му е дал Невеста – Църквата – както фараонът даде на Йосиф. В това трябва да разберем разликата между фараона от Битие, който изобразява върховната Божия сила, и този от Изход, който илюстрира силата на злото на Сатана. Седемте години на изобилие, заедно със съпругата на Йосиф Асенат и двамата сина, които имаха (Битие 41:47-52), типизират нашето настоящо време, в което Бог е прославил Господ Исус от дясната Си ръка и ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места в Христос Исус. Седемте години на глад, които последваха, илюстрират периода на скръб, след който народът на Израел и целият свят ще се подчинят на Господ Исус в бъдещия свят: „Идете при Йосиф“ (ст. 55).
Удивително е как Божият Дух събира важни елементи, буквално както виждаме в семейството на Яков (Битие 42–50) и духовно с много уроци за нас днес. Научаваме как Бог възстанови отношенията между Йосиф и братята му, и между тях и баща му. Йосиф разпозна братята си, когато дойдоха да купят зърно, но те не го разпознаха. Неговата дадена от Бога мъдрост го накара да запази самоличността си в тайна и да ги задържи. Братята на Йосиф осъзнаха грешните си минали действия (42:21), но Йосиф тайно плачеше (ст. 24) – страдащ в техните страдания (Исая 63:9).
Господ също даде на Йосиф мъдрост да намери начини да възстанови братята си с него, включително Вениамин и баща им Яков. На връщане към дома, братята му, с изключение на Симеон, който беше задържан в Египет, отвориха торбите си, пълни с царевица, и намериха парите, които бяха платили, в чувалите си (Битие 42:25-28). Те се уплашиха, питайки: „Какво е това, което Бог ни е сторил?“ (ст. 28). Братята съобщиха всичко на баща си, който не желаеше да позволи на най-малкия си син да отиде с тях в Египет (ст. 29-38).
Гладът продължи и беше „силен в земята“, а запасите им свършиха (43:1). Юда пое инициативата и обеща на баща си, че Вениамин ще бъде върнат. Яков отговори: „Ако съм лишен от децата си, лишен съм“ (ст. 14). Това беше повратна точка, която всички трябва да научим: трябва да предадем всичко на Бога – всичко, което сме и имаме.
Братята пътуваха до Египет, вземайки със себе си най-малкия си брат Вениамин. Там бяха доведени в къщата на Йосиф, за да ядат с него, въпреки че Йосиф все още не се беше разкрил. За тяхна изненада, те бяха настанени по реда на раждането си (43:33). Бяха изпратени обратно у дома с чувалите си, пълни със зърно, но Йосиф нареди на управителя на къщата си да ги преследва, обвинявайки ги в кражба на чашата на господаря си, използвана за гадаене. Разбира се, те отрекоха това, но чашата на Йосиф беше намерена в чувала на Вениамин! Братята се върнаха с управителя, объркани.
Юда се застъпи за най-малкия си брат, в защита на всички тях и на баща им (44:14-34). Тогава Йосиф, когото те смятаха за мъртъв, се разкри, за тяхна голяма изненада (45:1-3)! Йосиф успокои притесненията им и след това ги помоли да се преместят в Египет с баща си, защото гладът щеше да продължи. Яков беше изненадан, когато видя братята да пристигат с каруците, храна и съобщение, което Йосиф му изпрати (45:21-28). Тогава Бог показа на Яков, че иска той да отиде в Египет със семействата и стоките (46:1-7). Каква среща беше това, когато Яков, пристигнал в Египет, отново видя изгубения си син (46:29)! Тази история показва, че Божията мъдрост и любов са победоносни въпреки нашите провали и грях.
Тогава Йосиф представи баща си на фараона (47:7). Яков благослови фараона два пъти (ст. 7,10). По-малкият е благословен от по-големия (Евреи 7:7), което означава поне от Божия гледна точка, че Яков, 130-годишният смирен пастир от Израел (Битие 47:9), беше по-висок от най-могъщия човек на земята по онова време! Освен това, като велик администратор, Йосиф се грижеше за братята си и техните семейства (ст. 11-12), както и за народа на Египет (ст. 13-17), интересите на фараона (ст. 14) и цялата страна (ст. 18-26). Народът на Йосиф сега беше наречен „Израел“ (ст. 27).
Яков живя в присъствието на сина си още 17 години (ст. 28), което беше същият период, през който Яков имаше Йосиф при себе си, преди братята му да го продадат като роб (37:2). В допълнение към това, което току-що разгледахме, Битие 47 илюстрира условия, които ще съществуват по целия свят, както е обобщено в стих 27, когато целият свят ще бъде подчинен на Бога и на Неговия Син, Който е по-велик от Йосиф.
Битие 48 описва благословението на Яков върху двамата сина на Йосиф Ефрем и Манасия. По този специален повод Яков прояви мъдростта, която научи в Божието училище. Воден от Него, Яков постави по-младия син пред по-стария, с благословението на първородния, и постави себе си и семейството си в присъствието на Бога, пред Когото бяха ходили бащите му, Авраам и Исаак. Господ беше, и все още беше, пастир на Яков (ст. 15). Този Пастир беше Божият „Ангел“, Който беше изкупил Яков „от всяко зло“ (ст. 16 JND). Сега Яков помоли своя Бог да благослови двамата сина на Йосиф, които Яков осинови като свои синове. Той се помоли: „Нека моето име бъде наречено върху тях, и името на бащите ми Авраам и Исаак“, молейки Бога да ги накара „да се размножат в множество сред земята“ (ст. 16). Йосиф не осъзна, че това изключително действие на благославяне на по-младия показваше какво Яков беше научил в Божието училище. Господ Исус, Който дойде след 4000 години човешка история, въпреки това е Първородният и завинаги ще има най-високото място. Хвала на Бога!
Друг тържествен урок, който научаваме от историята на Яков, е: „Не се заблуждавайте: Бог не е за подигравка. Защото каквото посее човек, това и ще пожъне“ (Галатяни 6:7 NASB95). Човек е отговорен пред Бога, Който винаги има пълен контрол и последната дума. Яков преживя Божията дисциплина и се научи да приема Божиите пътища, показани в Битие 49. Божиите отношения с Яков го доведоха до дълбоко духовно разбиране. Подробности за синовете на Яков и тяхното бъдеще са умело вплетени в подробностите на оценката на Яков за тяхната история, способности, провали и бъдеще, включително тяхното място в бъдещия свят. Общо казано, Битие 49 описва Божиите пътища с миналото, настоящето и бъдещето на Израел, като същевременно предоставя подробности за духовното развитие на синовете на Яков. В същото време тази глава включва приложения за нашия живот като вярващи, с много уроци за Църквата. Най-вече, Божият Дух водеше Яков, въпреки че той не го знаеше по онова време, да включи красиви черти на Господ Исус, Който е „Сило“ от стих 10 и „спасението“ от стих 18. Тази последна точка ясно свързва спасението с Неговото име Исус, или Йешуа, Спасителят.
Рувим, Симеон и Леви (ст. 3-7) представляват човешки провал, въпреки че Бог надделя над това, за да донесе благословение. Юда, въпреки провалите си (Битие 38), стана прародител на Месията (прочетете Матей 1, 2:3-6; Лука 3:21-38), и Яков описа някои красиви черти на идващото царуване на Господа (Битие 49:8-12). Завулон и Исахар ни показват някои подробности за историята на Израел сред народите (ст. 13-15). В Дан имаме фаза от бъдещето на Израел, когато, обратно в собствената си земя, те ще бъдат под сатанински контрол, поради което Яков извика: „За Твоето спасение чакам, Господи“ (ст. 18). Някои елементи от историята на Израел са свързани с развития в други времена, както е обобщено в Гад (ст. 19), Асир (ст. 20) и Нефталим (ст. 21).
Във връзка с Йосиф (ст. 22-26), Божият Дух накара Яков да спомене подробности, които подчертават личната вярност и умения на Йосиф, като същевременно илюстрират красиви аспекти на Месията, „истинския Йосиф“, както понякога казваме. Яков подчерта ролята на Бога в историята на Йосиф, говорейки за „ръцете на Силния на Яков“, от Когото е „Пастирът, Камъкът на Израел“ (ст. 24). Той също така каза, че „Бог на баща ти“ ще бъде Помощникът, и „Всемогъщият“ ще благослови Йосиф (ст. 25). Тези благословения ще надминат тези на родителите на Яков и ще бъдат корона на главата на Йосиф като истински назарей (Числа 6), тип на Господ Исус, както и предвещаващи благословенията на бъдещия свят (Битие 49:26). Накрая, Вениамин представлява управлението и неустоимата сила, която Месията ще прояви в идващото хилядолетно царуване (ст. 27).
Яков, неразривно свързан с Обетованата земя, поиска да бъде погребан там (ст. 29-32). Битие 50 подробно описва как Йосиф изпълни желанията на баща си, подкрепен от фараона (49:33–50:14).
Богът на Яков
Това специално име на Бога показва как Той се идентифицира с Яков въпреки неговите провали, защото Бог имаше план за Яков и неговия народ. Това не е същото като Неговия план за Църквата, предвиден преди основаването на света, според Неговия вечен съвет (Ефесяни 3:9-11). Богът на Яков се занимава със Своя земен народ и Той ще осъществи Своите планове въпреки многобройните провали на Израел.
Моисей се позовава на Бога като „Бога на Авраам, Бога на Исаак и Бога на Яков“ (Изход 3:6,15, 4:5), докато Давид, преглеждайки собствената си история като помазан от Бога цар, Го споменава като „Бога на Яков“ (2 Царе 23:1). Тази препратка подчертава Божиите действия в дисциплината със Своите, за да ги приведе в съответствие със Себе Си, докато при Моисей акцентът е върху това, което Бог е извършил за Себе Си и Своята слава. Въпреки и през всички видове проблеми, които Давид е преживял, той е научил кой е Богът на Яков наистина (Псалм 20:1-5, 46:7,11, 75:9), както и бъдещият остатък на Израел, когато ще Му се доверят през голямата скръб (76:6, 81, 84).
Псалм 146:5 обобщава с красиви думи помощта, която идва от Него, Който е и тяхна, и наша надежда. В идващото хилядолетно царуване Йерусалим ще бъде даденият от Бога център, където народите ще почитат Бога на Яков на мястото, което Давид искаше да построи за Него (Деяния 7:46). Соломон изпълни тези планове за Божия слава (ст. 47). Божието величие и величие не бяха уважавани от Израел, въпреки че те бяха народът на Якововия Бог. Те отхвърлиха собствения си Месия, Сина на живия Бог. Но „Богът на Яков“ ще ги доведе до покаяние. Неговите планове ще бъдат изпълнени!
