Нашият Господ Исус – по-велик от всички ангели
Посланието до евреите е написано, за да покаже превъзходството на Христос над всичко, което еврейските вярващи са ценели в своето наследство като евреи. Откриващата глава започва, като показва как през целия Стар Завет Бог е говорил на бащите чрез пророците. Но сега в тези последни дни Той е говорил чрез Своя Син – или в Син . След това главата обобщава кой е Христос и какво е направил, завършвайки с това, че Той се еднася отдясно на Величието във висините, след като е очистил нашите грехове (Евреи 1:3). Тя посочва, че това е нещо, което никой ангел не би могъл или не би направил, и с цитат след цитат от Стария Завет показва, че Христос е далеч по-висш от всеки ангел. Господ Исус е Божият Син в уникална взаимна връзка. Всички Божии ангели трябва да Му се покланят. Те са служебни духове. Неговият трон – Той е Бог – е вечен. Той е възлюбил правдата и е намразил беззаконието, затова Бог Го е помазал с радост повече от Неговите събратя. Той е Създателят и Поддържателят на земята и небето. За разлика от ангелите (служебни духове), Бог Го е поканил да седне отдясно на Него и ще направи враговете Му подножие на нозете Му.
В глава 2 виждаме Божията цел да постави човека по-ниско от ангелите, но да го увенчае със слава и чест. Светият Дух прилага тези цитати от Стария Завет към Исус и виждаме защо Той е заел това място. Той стана истински човек, за да може да умре (Евреи 2:6-9). Като Бог Той не можеше да умре. Нито ангелите могат да умрат, защото те са духове. Но човекът е триединно същество: дух, душа и тяло. Каква мисъл е да осъзнаем, че Създателят ще влезе в Своето творение като Човек, за да може да умре за онези, които биха Го злоупотребявали и малтретирали и биха направили всичко възможно, за да Го убият! И тогава Той ще нарече такива хора, които са Му се доверили, „Негови братя“ и „Негови деца“ и ще ги доведе до слава, където Той е като Човек (Евреи 2:10-13)! И докато сме на път към този славен момент, Той е нашият милостив и верен Първосвещеник, който ни дава помощта, от която се нуждаем, за да ни преведе през това (Евреи 2:16-18). Никой ангел не може по никакъв начин да направи тези неща или да се конкурира с тях. Всичко е подчинено на Него. Какъв Спасител, какво славно спасение е нашето!
Ангели и раждането на нашия Господ Исус
Нашият Господ Исус е Бог, „блаженият и единствен Владетел, Цар на царете и Господ на господарите, Който единствен има безсмъртие, обитаващ в непристъпна светлина, Когото никой човек не е виждал, нито може да види, на Когото да бъде чест и вечна сила“ (1 Тимотей 6:14-16 NKJV). Серафимите се покланят пред Него, покривайки лицата си с две от шестте си крила, докато викат: „Свят, свят, свят е Господ на силите; цялата земя е пълна с Неговата слава!“ (Исая 6:1-3). Това несъмнено е продължавало безброй векове, преди да настъпи „пълнотата на времето“, когато Бог изпрати Своя Син, роден от жена (Галатяни 4:4), в този свят на хора, мъртви в прегрешения и грехове. Ангелите, Божиите вестители, са били свързани по различни начини с раждането на Спасителя. Те не само ще провъзгласят Неговото раждане, но с времето ще станат свидетели и на Неговите страдания и на славите, които ще последват, „неща, в които ангелите желаят да надникнат“ (1 Петър 1:12). Писанието ни представя важния факт, че Бог, проявен в плът, самият наш Господ Исус, е бил видян от ангели (1 Тимотей 3:16)!
По време на царуването на злия цар Ирод в Юдея, Бог изпрати ангела Гавриил в храма в Йерусалим, за да съобщи на Захария, праведен свещеник, който беше на служба, горящ тамян, докато хората се молеха отвън, че той и безплодната му съпруга Елисавета ще имат син, когото трябваше да нарекат Йоан (Лука 1:11-22). В шестия месец след това ангел Гавриил беше изпратен в град Назарет в Галилея при млада девица, Мария, която беше сгодена за дърводелец, Йосиф. И Мария, и Йосиф бяха потомци на цар Давид. Виждаме тази среща в Лука 1:26-38.
Ангелът поздрави Мария: „Радвай се, благодатна, Господ е с теб; благословена си ти между жените!“ Когато Мария се смути от тези думи, Гавриил й каза да не се страхува, защото е намерила благоволение пред Бога. Тя ще зачене и ще роди син, когото трябваше да нарече Исус. Освен това: „Той ще бъде велик и ще бъде наречен Син на Всевишния, и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. И Той ще царува над дома на Яков завинаги, и на Неговото царство няма да има край.“ За разлика от Захария шест месеца по-рано, Мария не беше скептична, но като целомъдрена девица попита: „Как ще стане това?“ Ангелът обясни, че Светият Дух ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени. Този Свят, който ще се роди от нея, ще бъде наречен „Син на Бога“. Той също така обясни за бременността на нейната роднина Елисавета, завършвайки с утвърждението, че за Бога нищо няма да бъде невъзможно. Отговорът на Мария беше красивото „нека ми бъде според думата ти“. При това ангелът я напусна.
Виждаме, че макар обяснението на Гавриил към нея да беше уникално, нещо напълно нечувано, Мария го прие и се посвети на послушание на Божията воля, без да се съобразява колко труден ще бъде пътят. Първата трудност, която Писанието ни разказва, беше тази, която имаше Йосиф, нейният годеник – Писанието го нарича неин съпруг. Според еврейския обичай по онова време годежът е бил също толкова правно обвързващ, колкото и бракът. Какво ли е мислил той за обяснението на Мария за нейната бременност! В своята доброта той обмисляше тихо да развали годежа, вместо да я направи публичен пример (Матей 1:18-19).
Тук отново намираме ангелска намеса. Ангел Господен се яви на Йосиф насън, казвайки му да не се страхува да вземе Мария, жена си, при себе си, защото заченатото в нея е от Светия Дух. Мария ще роди Син и Йосиф трябваше да нарече името Му Исус, защото Той ще спаси народа Си от греховете им. Всичко това трябваше да се изпълни в изпълнение на пророчеството, дадено от Господа чрез пророк Исая (Исая 7:14). Това несъмнено е едно от нещата, за които апостол Петър се позовава в 1 Петър 1:10-12, когато казва, че ангелите желаят да надникнат в пророчествата, свързани със страданията на Христос и славите, които ще последват. Йосиф направи това, което ангелът му беше наредил да направи (Матей 1:20-25).
Минаха няколко месеца, които вероятно не бяха лесни за тази скъпа двойка, която, бидейки само сгодена, беше заедно, но все още не живееше заедно в интимността на съпруг и съпруга. Цезар Август беше издал указ, който заповядваше на всички в неговата империя да отидат в своите родови градове, за да бъдат регистрирани за данъчни цели. В съответствие с този указ Йосиф и Мария отидоха във Витлеем, града на Давид, и по Божия промисъл мястото, където пророк Михей беше пророкувал, че Месия ще се роди (Михей 5:2). Мария беше в последните етапи на бременността. Докато беше във Витлеем, тя роди своя първороден Син. Тя Го пови в пелени и Го положи в ясли, защото нямаше място за тях в странноприемницата (Лука 2:1-7).
В полетата близо до града овчари пазеха стадата си през тази нощ. Изведнъж „ангел Господен застана пред тях, и славата Господна ги осия, и те се уплашиха много. Тогава ангелът им каза: „Не бойте се, защото ето, аз ви нося добра вест за голяма радост, която ще бъде за всички хора. Защото днес ви се роди в града на Давид Спасител, Който е Христос Господ“ (Лука 2:8-11). Ангелът продължи да им казва знака, по който ще намерят и разпознаят Младенеца. „И изведнъж с ангела се появи множество небесно войнство, което хвалеше Бога и казваше: „Слава на Бога във висините, и на земята мир, благоволение към човеците [или добро благоволение в човеците]“ (Лука 2:12-14)! Накрая, след много векове на гледане надолу, за да види дали има някой, който разбира, който търси Бога, и не намирайки никой (Псалм 14:2-3; 53:2-3), Бог намери Един, в Когото сърцето Му можеше да се наслаждава. Идвайки в света, Този беше казал: „Ето, Аз дойдох – в свитъка на книгата е писано за Мен – да изпълня Твоята воля, Боже“ (Евреи 10:7). Каква наслада за сърцето на Отца. Каква причина за ангелите да се радват, виждайки Бог, проявен в плът в Личността на този Младенец, Исус Христос, Емануил, Бог с нас! След като споделиха тази добра вест с тези овчари, ангелите се върнаха на небето, докато овчарите побързаха към Витлеем, за да видят това нещо, което Господ им беше разкрил. „И когато Го видяха, те разгласиха широко думите, които им бяха казани за това Дете“ (Лука 2:15-17).
Ангели и земният живот на нашия Господ Исус
Няколко събития в ранния живот на нашия Господ Исус тук на земята се случиха в просто съответствие със закона, който Бог беше дал на Своя земен народ Израел. Но известно време по-късно намираме събитие в ранното Му детство, което е свързано със служението на ангели. Виждаме как ангелите са се интересували от всеки детайл от живота на Исус тук на земята. Това събитие е едно, което обикновено е неразбрано в изповядващото християнство, защото Евангелието на Матей представя посещението на мъдреците като идващо определено по-късно от събитията, свързани в Лука 2:1-40, където, след като са направили всичко, което законът изисква от тях след раждането на тяхното Дете, Йосиф и Мария Го връщат в Назарет със себе си.
Може би година или повече по-късно намираме група мъдреци, идващи в Йерусалим от Изток и питащи къде се е родил Царят на евреите. Те искаха да Му се поклонят. Казаха им да отидат във Витлеем и внимателно да търсят малкото Дете и да донесат вест на цар Ирод. Водени от звездата, която бяха видели на Изток, те отидоха във Витлеем и намериха малкото Дете с Мария, Неговата майка, в една къща. Те се поклониха на Детето и Му поднесоха дарове. Предупредени насън да не се връщат при Ирод, те се върнаха в страната си по друг път (Матей 2:1-12).
Когато те си отидоха, за втори път ангел се яви на Йосиф насън, като му нареди: „Стани, вземи Младенеца и майка Му, бягай в Египет и остани там, докато не ти донеса вест; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го унищожи.“ Отново Йосиф се подчини и малкото семейство живя безопасно в Египет до смъртта на злия Ирод, който, както знаем, нареди да бъдат убити всички момчета на две години и по-малки във Витлеем и околностите му. Ирод основа своето жестоко клане на тези малки момчета на времето, което беше определил от мъдреците (Матей 2:13-16).
След смъртта на Ирод ангел Господен се яви на Йосиф насън за трети път. Там в Египет му беше наредено да вземе Младенеца и майка Му обратно в земята Израел, тъй като онези, които търсеха живота на Детето, бяха мъртви. Отново Йосиф се подчини. Когато чу, че синът на Ирод Архелай царува в Юдея, той се страхуваше да отиде там. Този път Бог го предупреди насън директно и той се обърна и отиде в Галилея и отгледа семейството си в Назарет. Всеки етап от движенията на това семейство беше ръководен от Бога по такъв начин, че да изпълни пророчествата на Писанието (Матей 2:19-23).
Не четем за по-нататъшна дейност на нашия Господ Исус, включваща ангели, докато Той растеше. Освен че беше намерен в храма на 12 години, зает с делата на Своя Отец, ни се дават само две прекрасни обобщения на Неговите години на детство и млада мъжественост. Лука 2:40 ни казва: „Детето растеше и ставаше силно духом, изпълнено с мъдрост; и Божията благодат беше върху Него.“ Стихове 51 и 52 от същата глава ясно показват, че след епизода, когато Той остана в храма, „Той слезе с тях и дойде в Назарет, и им беше покорен, но майка Му пазеше всички тези неща в сърцето си. И Исус напредваше в мъдрост и ръст, и в благоволение пред Бога и човеците.“ Докато Бог Отец се радваше на всичко, което Той казваше и правеше, и докато хората бяха доволни от всичко, което можеха да наблюдават, без никакво съмнение, ангелите също Го наблюдаваха с неугасващо удивление и наслада. Ако те трябва да научат многообразната Божия мъдрост в Църквата днес (Ефесяни 3:10), колко повече щяха да я видят проявена в живота на Исус, докато Той растеше в град, за който един благочестив израилтянин възкликна, изумен: „Може ли нещо добро да дойде от Назарет?“ (Йоан 1:46). В Назарет Той беше известен като сина на дърводелеца (Матей 13:55) и като Дърводелеца (Марк 6:3). Макар и вътрешно несравним, Той не изглеждаше външно различен от Своите съвременници. Не му беше дадено образование или привилегии извън това, което момчетата тогава обикновено получаваха. Противно на басни в апокрифни така наречени „евангелия“, Той не извърши никакви чудотворни дела там, докато растеше. Единственият Му обичай, специално отбелязан, беше да ходи в синагогата в съботен ден (Лука 4:16). Но от чисто човешка гледна точка Този, който израсна пред Бога „като нежно растение и като корен от суха земя“, нямаше „нито вид, нито красота“, а по-скоро израсна, за да бъде „презрян и отхвърлен от хората“ (Исая 53:1-3). Какво ли е означавало всичко това за ангелите, които Го наблюдаваха!
Матей, Марк и Лука споменават ангели след това във връзка с нашия Господ, когато след кръщението Си Той беше воден (Матей 4:1) или „отведен“ (Марк 1:12) от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от Дявола. Светият Божи не търсеше Дявола и неговите изкушения по собствена воля [желание] – нито ние трябва. Но този Възлюбен Син, в Когото Отец беше благоволил и върху Когото Светият Дух можеше да слезе като гълъб, трябваше да се изправи пред изкушението на Злия в началото на Своето служение. За разлика от нашите първи родители в прекрасната Едемска градина, които паднаха при първото изкушение, с което се сблъскаха, Исус се изправи пред изкушенията на дявола в продължение на четиридесет дни и четиридесет нощи в пустинята с дивите зверове, докато не ядеше нищо (Марк 1:13; Лука 4:2). Изкушенията, които Матей и Лука ни описват, изглежда са били последните изкушения, с които Той се е сблъскал. Те илюстрират видовете изкушения, с които и ние се сблъскваме отново и отново в живота си в този свят, защото Сатана все още призовава към похотта на плътта, похотта на очите и гордостта на живота (1 Йоан 2:16). Нашият Господ посрещна всяко изкушение с подходящия отговор от Божието Слово, напълно осуетявайки изкусителя, който след това „се оттегли от Него до удобно време“ (Лука 4:13). След това откриваме, че „ангели дойдоха и Му служеха“ (Матей 4:11). Ангел беше служил на Илия, когато той бягаше изтощен, спасявайки живота си (3 Царе 19:5-7). Каква радост трябва да е било за ангелите – колко на брой не ни е казано – да служат на Господа, Когото бяха видели в най-неблагоприятни обстоятелства да стои победоносно срещу всяко изкушение на врага!
През годините на Своето публично служение Господ никога не се възползва от ангели, за да извършва Своите могъщи дела. Тези Той извърши Сам, в зависимост от Отца, Който Го беше изпратил, и в силата на Божия Дух. Но многократно Го чуваме да казва, че Неговият час още не е дошъл (Йоан 2:4, 7:6). Той знаеше напълно защо е дошъл в света и какво Го очаква. И дойде времето, когато Той отиде в Йерусалим, за да извърши великото дело на нашето спасение. Той прекара вечерта преди разпятието Си с учениците Си – скъпоценни часове, през които Той изми краката им, отпразнува Пасхата с тях, установи Господната вечеря и изложи много най-важни истини пред тях в това, което често се нарича „служение в горната стая“ (Йоан 13-14). По-късно същата вечер Той и единадесетте истински ученици напуснаха горната стая и се отправиха към Елеонския хълм, докато Той продължаваше да ги учи и да се моли на Своя Отец (Йоан 15:1-18:1).
След като стигна там, Той остави учениците Си, казвайки им да се молят да не влязат в изкушение. Той отиде на около един хвърлей камък по-нататък в градината, коленичи и се помоли: „Отче, ако е Твоя воля, отнеми тази чаша от Мен; все пак не Моята воля, а Твоята да бъде.“ Лука, в своето евангелие, продължава да ни казва: „Тогава Му се яви ангел от небето, който Го укрепяваше. И бидейки в агония, Той се молеше по-усърдно. Тогава потта Му стана като големи капки кръв, падащи на земята“ (Лука 22:39-44).
Знаем, че всяко евангелие представя Господ Исус от различен аспект. Лука подчертава Неговото битие като свят Син Човешки, Човекът Христос Исус. Той беше влязъл в света, за да изпълни Божията воля, като по този начин извърши делото на нашето изкупление. Това беше съветът на Божеството от преди основаването на света, съветът и целта, на която Той беше напълно част, бидейки член на Божеството. И все пак, бидейки свят, грехът беше абсолютно отвратителен за Него. Размишлявайки какво Го очаква, ужаса, че Той ще бъде направен грях – че Бог като Бог ще Го изостави, ще се отнася към Него с цялото отвращение, сякаш Той беше самият грях – това беше това, което беше толкова ужасно за Него да обмисли. Това беше това, което предизвика по-усърдната молитва, капките пот като кръв, агонията и голямата самота. В очакване на това псалмистът Давид беше вдъхновен да напише: „Търсих някой да се смили, но нямаше никой; и за утешители, но не намерих никой“ (Псалм 69:20).
Нашият Господ Исус извика към Отца в Своята агония и ангел беше изпратен от небето, за да Го укрепи. Каква огромна задача беше поверена на този ангел! Той не беше натоварен да Го „утешава“, а да Го „укрепва“. Всеки път, когато Исус се връщаше при учениците Си, Той ги намираше заспали (Матей 26:40-46). Какво ли е било за Него, Светия Божи, да бъде укрепен от един-единствен ангел. Той щеше да понесе кръста – щеше да понесе всичко, което означаваше. Нямаше друг начин да се извърши нашето спасение. Той беше напълно и съвършено готов да изпълни волята на Отца. Това е последната ангелска дейност през живота на нашия Господ Исус, която Божието Слово ни привлича вниманието. Тя ни подчертава дълбочината, до която нашият Спасител се наведе, когато се смири.
Очаквайте трета част от тази поредица следващия месец.
