"Отче, прости им, защото не знаят какво правят." (Лука 23:34)Ако християнската заповед за ПРОШКА се оценява по величината на простената обида, тогава тези думи на Исус ни представят прошка за една невъобразима и несравнима обида. Най-голямото престъпление, което човек някога е извършил, е разпъването на Божия Син; и все пак, за прошката на това престъпление, Спасителят се моли в самия момент на неговото извършване, напълно убеден в суверенната ефикасност на кръвта, която Неговите врагове сега проливат, за да изличи огромната вина на греха от проливането ѝ.
Тази застъпническа молитва на Исус за Неговите убийци беше в най-сладка хармония с всичко, което Той преди това беше учил. На нито една евангелска заповед Той не изглеждаше да отдава по-голямо значение от заповедта за прошка на обида. „ПРОЩАВАЙТЕ, и ще ви бъде простено.“ „Когато стоите и се молите, ПРОЩАВАЙТЕ, ако имате нещо против някого.“ „Но ако вие не ПРОЩАВАТЕ, нито вашият Отец, Който е на небесата, ще ви прости вашите прегрешения.“ „Колко пъти ще съгреши брат ми против мен, и аз да му ПРОСТЯ? До седем пъти? Исус му казва: Не ти казвам до седем пъти, но ДО СЕДЕМДЕСЕТ ПЪТИ ПО СЕДЕМ.“ Къде ще намерим някоя християнска заповед, наложена в учението на нашия Господ, толкова ясно обяснена, толкова често налагана или толкова впечатляващо илюстрирана, като прошката на обида?
Така, това, което Исус е учил в Своето проповядване, Той е въплътил в Своя пример. В допълнение към тази молитва за Неговите убийци, изречена сред обидите и мъченията, които те в този момент нанасяха – вижте Го как изцелява ухото на един от отряда, изпратен да Го арестува; вижте Го как обръща поглед на прощаваща любов към каещия се, умиращ до Него; слушайте заповедта, която Той даде на Своите апостоли след възкресението Си, да „започнат“ своята работа по разкриване на посланието за спасение „в Йерусалим“, чиито жители трябваше да бъдат първите, които да пият от Скалата, която бяха ударили, и първите, които да се измият в кръвта, която бяха пролели.
О, имало ли е някога прошка на обида като Христовата? Душа моя, седни в нозете Му, да, под Неговия кръст, и научи урока, сега толкова тържествено преподаден и толкова трогателно наложен, дори урока за прощаване и молене за враговете си и за всички, които злобно те използват – „Отче, прости им!“
Не можем да преминем през безбожен свят, нито дори да се смесваме със светците, и да не бъдем често несправедливо представяни, странно неразбрани и недоброжелателно наранени. Лилията расте сред тръни; агнето върви сред вълци. Така Исус напомни на Своите ученици. И все пак е най-тъжната мисъл от всички, че най-дълбоките ни рани са тези, които получаваме в дома на нашите приятели. Няма толкова неочаквано нанесени или толкова остро усетени наранявания, колкото тези, които получаваме от нашите събратя светци.
Но, о, блаженството да записваме, както Христос направи, тези наранявания върху пясъка, които следващият прилив на прощаваща любов незабавно и напълно ще изличи! Стоейки пред този чуден спектакъл на прошка – Христос на кръста, молещ се за Своите убийци – кой истински вярващ в Исус може да мисли за злото, сторено му, за нанесената несправедливост, за причинения болка, и все пак да таи в сърцето си отмъстителен, непрощаващ дух?
Душа моя, иди при брата, който те е обидил, при сестрата, която те е наранила, и кажи: „В смирено подражание на моя Спасител, аз ти ПРОЩАВАМ цялото това зло.“
„И така, като Божии избрани, свети и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост и дълготърпение. Понасяйте се един друг и си прощавайте, ако някой има оплакване против някого. Прощавайте, както и Господ ви прости.“ (Колосяни 3:12-13)
