Здравейте и добре дошли на това ново и много важно послание за прошката. Знаете ли, прошката е важна не само за невярващите, но и за вярващите, защото е свързана с нашето духовно израстване.
Но преди всичко, основите. Знаете ли, човек, който е виновен пред Бога, се нуждае от прошка, и единственото плащане, което наистина може да отнеме вината ни, е кръвта на Исус Христос. В Евреи глава 9, стих 22 се казва, че без проливане на кръв няма прошка. Но прекрасното е, че Исус Христос проля кръвта Си на Голготския кръст, и че всеки човек, който се довери на Христос и Го приеме като свой личен Господ и Спасител, ще получи прошка на греховете като дар от Бога. И това е прекрасна новина, която можем да разнесем по света и да проповядваме на целия свят, че прошката е възможна днес.
Виждате ли, в Стария Завет Бог е наречен Бог на прошката, Който е богат на прошка, и Той се радва да прощава на хората, ако те изповядват греховете си. И това трябва да бъде нашето послание към един изгубен свят. Господ Исус веднъж каза: „На когото е много простено, той много ще обича“, нали? И това е много важен принцип. И Той каза това във връзка с една жена, която беше голяма грешница, но тя осъзнаваше величието на греховете си, но също така и величието на прошката, която беше получила чрез Божия Син, и затова Му служеше с преданост. И същото трябва да бъде и с нас. Понякога е полезно, ако седнем и помислим за нещата, които Бог ни е простил: колко милиони и милиони грехове сме извършили вече в живота си преди нашето обръщане, и дори след нашето обръщане. Дори днес ние все още грешим, и в бъдеще ще грешим. И за всички тези грехове Христос е платил на Голготския кръст, и Бог ни е простил. Това е прекрасно! И затова трябва да служим на Господа с радост, с весел дух, и мотивацията трябва да бъде любов.
Но виждате ли, получаването на прошка също е свързано с нашата отговорност. Четем в Колосяни глава 3, стих 13, че трябва да си прощаваме един на друг, както и Христос ни е простил. Въпросът е, как Христос ни е простил? Първо, бих искал да обясня как Той не ни е простил. Той не е останал на Своя трон, чакайки ние да дойдем на небето и да Го молим за прошка. Не, изобщо не! Това, което Той направи, е, че стана и дойде на този свят, и ни накара да осъзнаем вината, която имахме, и протегна ръката Си, ръката на прошката, предлагайки ни прошка, ако изповядаме греховете си. Така Христос ни улесни да получим прошка на греховете, и по същия начин ние трябва да улесним един друг да получи прошка, ако има неща, които все още не са в хармония. Знаете ли, ако някой е съгрешил против вас, не ставайте огорчени в сърцето си против този човек. Не си мислете: „О, той ще дойде и ще позвъни на вратата ми, и вероятно ще му простя, ако ме моли за прошка.“ Това не е начинът, по който Бог ни е простил. Но вие можете да направите първата стъпка. Господ Исус казва в Матей 18: „Ако брат ти съгреши против теб, иди, иди не да му миеш главата, а да го спечелиш, да го спечелиш обратно и да възстановиш връзката.“ Това е толкова важно за Бога, и трябва да бъде важно и за нас. Така че нека да улесним един друг да получи прошка.
И второ, в Ефесяни глава 4, стих 32 се казва, че трябва да си прощаваме един на друг, както и Бог ни е простил в Христос. Сега, как Бог ни е простил в Христос? Веднъж завинаги. Казва се, че Той е хвърлил всичките ни грехове зад гърба Си, и никога повече не се обръща да ги погледне. Казва се, че Той ги е потопил в дълбините на морето, и никога повече няма да ги извади. И в Евреи глава 10 се казва: „Беззаконията им няма да помня вече“, никога. Така че Бог ни е простил веднъж завинаги. По същия начин ние също трябва да си прощаваме един на друг веднъж завинаги. Не трябва да повдигаме въпроса отново. Така че нека да имаме предвид и това, дори ако има човек, който е съгрешил против нас няколко пъти, нека да му прощаваме винаги и напълно.
Има още една много важна точка във връзка с прошката. Господ Исус казва в Марк глава 11, че трябва да се молим с вяра, и това е много важен момент. Но веднага след това Той казва, че ако не сме готови да простим на брат си или на сестра си, тогава Бог също не е готов да ни прости. Това не е за нашето вечно опрощение, но е свързано с нашата временна връзка с Бога. Виждате ли, ако Бог вижда в нас дух на огорчение, непрощаващ дух, Той няма да отговори на молитвите ни. Но Той иска от нас да възстановим отношенията си, да бъдем милостиви, както и Той беше милостив, да си прощаваме един на друг, както и Той ни е простил в Христос. Ето защо е толкова важно да имаме дух на прошка и да улесним един друг да получи прошка.
Давам ви пример от църковната история. Имаше семейството на Кори тен Бум. Те криеха евреи по време на Втората световна война, защото тези евреи бяха отведени в концентрационни лагери. И известно време всичко вървеше много добре, но изведнъж един ден те бяха заловени, и Кори и сестра й бяха отведени в концентрационен лагер в Равенсбрюк. И там те страдаха много. Беше наистина ужасно, и накрая сестрата на Кори дори почина в този концентрационен лагер. Сега, по чудо, Кори беше освободена и излезе. Тя беше наистина спасена. И след това тя изнасяше лекции и разказваше историите, които беше преживяла там. И накрая, имаше една среща, когато тя видя мъж да идва при нея след срещата, и той се приближи до нея, и тя разпозна, че това беше един от пазачите на този концентрационен лагер, където тя беше преди няколко години. И този пазач протегна ръка и каза: „Аз бях един от пазачите там в този концентрационен лагер, но сега съм станал християнин. Ще ми простите ли?“ Сега, за момент, тя беше наистина безмълвна и не знаеше какво да каже. Но след това тя беше изпълнена с Божията любов, и протегна ръка и каза: „Прощавам ти от дъното на сърцето си.“ Разбира се, това е краен пример, но знаете колко пъти имаме малки неща, които можем да си простим един на друг. И ако видим, че хората са били готови да простят такива големи неща, колко повече трябва да сме готови да си простим един на друг малките неща, които са се случили между вярващите. Така че нека да имаме дух на прошка, и по този начин ще живеем победоносен живот на вяра.
