Израелският народ напусна Египет набързо, но не напусна гладен. Бог им беше осигурил пасхална вечеря и докато опаковаха вещите си, те взеха със себе си тестото си, преди да е втасало. По-късно го изпекоха като питки по пътя (Изх. 12:34, 39). Когато тези запаси свършиха, хората не просто се оплакаха, че нямат храна, но копнееха за котлите с месо и хляба, на които се бяха наслаждавали в Египет. Хората, копнеещи за стария си живот, обвиниха Моисей и Аарон, че са ги извели в пустинята, за да умрат от глад.
Бог се отнесе с тях с благодат и осигури манна като хляб сутрин и пъдпъдъци вечер за месо (16:12). Тази манна от небето беше тяхното осигуряване в продължение на четиридесет години и беше достатъчна за всеки ден; единственото усилие, което се изискваше, беше да я съберат. Няколкостотин години по-късно Господ Исус трябваше да поправи евреите, казвайки: „Моисей не ви даде хляба от небето, но Моят Отец ви дава истинския хляб от небето. Защото Божият хляб е Този, Който слиза от небето и дава живот на света“ (Йоан 6:32–33). Няма нищо, което евреите трябваше да извършат, за да се възползват от този предлаган живот, и същото важи и за вас днес. Единственото усилие, което се изисква, е да повярвате и да го приемете. Манната беше просто картина, но Той е реалността. Нека се храним с Него!
