От: У. К. Рийд
Темата за ползата по отношение на природните и материалните неща често занимава мислите и разговорите на хората, но онези, които са проницателни по отношение на това, което е изгодно във временните неща, могат да бъдат много неразумни по отношение на ползата, която е духовна и вечна. „Защото синовете на този век са по-мъдри от синовете на светлината в своето поколение“ (Лука 16:8) в грижата за това, което е за тяхна полза в този свят, но те не гледат отвъд настоящето, което синовете на светлината трябва постоянно да правят, защото те принадлежат към сцена, която ще остане, след като настоящата епоха е отминала завинаги.
„Каква полза ще има човек...?“
Докато беше на земята, Господ Исус повдигна въпроса за ползата по отношение на човешката душа, казвайки: „Защото каква полза ще има човек, ако спечели целия свят, а изгуби душата си?“ (Марк 13:36). Последното нещо, за което човек желае да мисли, е вечната съдба на душата си, но то е от най-голямо значение за него, като временните неща избледняват в беззначителност в светлината на това, което е вечно. Това толкова ясно показва, че богът на този свят е заслепил умовете на невярващите, защото те са напълно безразлични към собственото си вечно благополучие, погълнати от това, което толкова скоро ще отмине.
Никой човек никога не е притежавал целия свят, въпреки че някои от великите мъже на този свят са покорили всичките си врагове и изглежда са имали света в ръцете си. Все пак, дори ако човек можеше да притежава целия свят, това би било само за много кратко време. Всичко, което който и да е човек притежава от този свят, рано или късно трябва да бъде изоставено. Ако земните притежания не бъдат изгубени през живота, те трябва да бъдат изоставени, когато дойде смъртта. Само съкровището, което е събрано на небето, се притежава, когато оставим този свят зад себе си. Онези, които са бедни в благата на този свят, могат да бъдат изключително богати на небесно съкровище; а онези, които са богати на земни притежания, могат да бъдат напълно лишени от небесни богатства.
В Лука 12 Господ Исус говори за човек, който се грижеше само за настоящето, наричайки го глупак, защото не беше богат към Бога. Отново, в Лука 16, Господ говори за двама мъже, единият богат в този свят, но който беше пренебрегнал душата си и попадна във вечна погибел; другият беше пренебрегнат в този свят, но имаше своя дял на небето завинаги, където са истинските богатства.
„Плътта нищо не ползва“
Когато Господ Исус говори за това, че плътта нищо не ползва, в Йоан 6:63, Той не мисли специално за плътта в нейните зли склонности и изрази, а по-скоро за целия живот, който човек живее в настоящите неща в този свят, живот без познание за Бога. Човек може да живее морален и праведен живот, който ще донесе своите награди в този живот, но това, което се счита от хората за праведно и добро, не може да осигури нищо за вечността, а това, което е вечно, наистина има значение, защото настоящият живот скоро ще свърши.
Когато юдеите искаха да направят Господ Исус цар, те се интересуваха само от настоящите неща; те искаха цар, който да им даде настоящи неща, хлябове и риби, защото не се интересуваха от това, което е вечно. Въпреки че Господ, в Своята доброта, задоволяваше временните нужди на множеството, това не беше причината за Неговото идване на земята; Той беше дошъл да донесе духовни неща на хората, и Неговите думи наистина бяха „дух и живот“, защото те говореха за вечните неща, небесните неща, които Неговият Отец Му беше дал да говори.
Всичко, което естественият човек намира в този свят, за да задоволи нуждите на тялото си, или да удовлетвори желанията на сърцето и ума си, когато се разглежда в светлината на вечността, е без полза. Цялата световна система е изградена за удовлетворяване на плътта, независимо дали е религиозният свят, търговският свят, индустриалният свят, светът на изкуството и музиката, светът на спорта и политическият свят; светът във всичките си отдели не е за удоволствието на Бога, а за да задоволи изискванията на човека далеч от Бога. Скоро този свят ще отмине в Божия съд и всички, които са намерили живота си в него, ще открият, че „плътта нищо не ползва“.
Колко добре, че Господ ни показа къде се намира истинската полза, защото Той добави: „Думите, които Аз ви говоря, те са дух и живот.“ Думите на Божия Син бяха от Неговия Отец и говореха за нещата на Отца, духовни неща, които не отминават, защото те принадлежат към сцената, в която Божият Син е отишъл, мястото, от което Той дойде, за да ги направи известни. За да може да се приемат нещата на духа, беше необходимо да се роди отново, защото, както Господ каза в Йоан 3:6: „Роденото от плътта е плът; а роденото от Духа е дух.“ Светът на плътта е за човека по плът; само онези, които са по Дух, могат да докоснат нещата на духа, които принадлежат на Бога.
Това, което Господ говореше, бяха неща на живота, вечния живот, който принадлежеше на небето и който беше проявен в Него тук долу. Нещата на вечния живот бяха разкрити в това, което Неговият Отец Му даде да говори, но Той беше тяхното лично изражение, бидейки в Своята Личност „истинският Бог и Вечен Живот“. Но Той не беше дошъл само да говори думите на живота, но и да направи този живот достъпен за хората, а това изискваше смъртта на Този, Който дойде да направи живота известен, за да можем да присвоим живота, като се храним с Неговата смърт, ядем Неговата плът и пием Неговата кръв.
Скоро нещата на плътта ще отминат завинаги и само нещата на духа и живота ще останат; така че истинският вярващ има привилегията да бъде зает дори сега с нещата, които ще го ангажират с Христос завинаги. Нещата на духа и живота са небесни, и докато Божиите светии са заети с Божия Син на небето, има наслада от това, което е вечно и божествено, и с това ще има проявление на небесния живот, който беше видян в съвършенството си в Исус тук.
„Телесното упражнение малко ползва“
Винаги трябва да помним, че тялото на вярващия „е храм на Светия Дух“, така че нищо нечисто не трябва да се допуска да осквернява това, в което обитава Божият Дух (1 Коринтяни 6:19), това, в което трябва да прославяме Бога. От една страна, не трябва да има умишлено „пренебрегване на тялото“ (Колосяни 2:23) в аскетизъм, който служи на суетата на плътта; нито, от друга страна, трябва да има тревожна грижа по отношение на облеклото (Лука 12:22-23), защото Господ знае как да осигури всяка наша нужда.
Винаги съществува опасност да се отиде в крайности по отношение на телата ни, и някои биха отделили толкова много внимание на тялото, че божествените неща се пренебрегват. Нещата трябва да се поддържат в божествена перспектива, затова Апостолът казва на Тимотей: „Защото телесното упражнение малко ползва: а благочестието е полезно за всичко“ (1 Тимотей 4:8). Няма опасност тялото да бъде умишлено пренебрегнато, ако търсим истинско благочестие, нито ще отдаваме на тялото прекомерно внимание, ако Божията воля и слава са пред нас.
Телесното упражнение е полезно само за живота, който е сега, но благочестието има „обещание за живота, който е сега, и за този, който предстои“. Благочестието носи своя собствена награда в настоящия живот, защото дава на благочестивите душевен покой, който принадлежи на онези, които поемат игото на смирения Исус, и радостта от нещата, които принадлежат на Бога, вечните и духовни неща, към които сме призовани. Благочестието също така дава обещание за идващите добри неща, нещата, които ще имаме като награда в царството на Христос и на Бога.
Младият новопокръстен
Онисим, робът на Филимон, беше избягал от господаря си, но беше обърнат към Бога чрез апостол Павел и беше служил на апостола, докато беше в затвора в Рим. Името Онисим означава „Полезен“, но избягалият роб беше излъгал името си, така че Божият служител, пишейки на господаря си, можеше да каже за него: „Който в миналото ти беше безполезен“ (Филимон 11). След като получи нова природа и беше Божие дете, характерът на Онисим се промени, той беше истински обърнат, така че Павел можеше да добави: „но сега полезен на теб и на мен“.
Имаше особени черти в обръщането на Онисим, но това, което го отличаваше при обръщането му, отличава и всички, които са родени отново. Получавайки божествена природа, този, който някога е живял за себе си и за този свят, сега живее за волята и удоволствието на Бога, Който е направил толкова много за него. Така че дори най-младите, които са били доведени да познават Бога и да се доверят на Спасителя, имат уверението от това Писание, че могат да бъдат полезни на Бога, служейки Му, където и да ги е поставил, вършейки Неговата воля по всяко време и при всякакви обстоятелства.
Възстановеният служител
Марк, в чиято майчина къща се проведе забележителната молитвена среща от Деяния 12, беше близък роднина на Варнава и беше излязъл с Павел и Варнава в делото на Господа; но Марк не продължи и заради него Павел и Варнава се разделиха. Не ни е казано как Марк е прекарал годините, през които е бил отделен от Павел, но колко благословено е да прочетем как Павел казва: „Поздравява ви Аристарх, моят съзатворник, и Марк“ (Колосяни 4:10). Тогава той очевидно е бил с Павел в Рим и е бил възстановен в доверието и общението на великия апостол на езичниците.
След това, във второто си послание до Тимотей, когато краят на труда му наближаваше, Павел писа на Тимотей, казвайки: „Вземи Марк и го доведи със себе си, защото ми е полезен за служението“ (2 Тимотей 4:11). Колко добре е да видим пълното възстановяване на Марк като служител на Господа, сега полезен в службата, в която апостолът го беше намерил за безполезен. И колко голяма е ползата, която сме извлекли от служението на Марк в неговото Евангелие, написано по вдъхновение от Светия Дух. Така че, когато беше възстановен, Марк беше полезен на апостола, но също така полезен на Господа като Негов служител и полезен и за нас дълго след като беше завършил своя път.
