И може ли да бъде, и може ли да бъде, че аз да придобия дял в кръвта на Спасителя? Умря ли Той за мен, който Му причиних болка, за мен, който Го преследвах до смърт? Удивителна любов, как може да бъде, че моят Бог да умре за мен? Удивителна любов, как може да бъде? В греха оковите ми паднаха, сърцето ми беше свободно. Аз станах, излязох и Те последвах. Удивителна любов, как може да бъде? Амин.
Добро утро и Бог да ви благослови. Да погледнем ли към Господа? О, Боже, наш Отче, благодарим Ти толкова много за този ден, който си ни дал, за възможностите, които са тук да Ти служим, да Те почитаме. Очакваме Твоето скорошно идване, Господи Исусе, дори така, ела, Господи Исусе. Благодарим Ти за Божието Слово, което ни наставлява, отваря очите ни да Те видим, Господи Исусе, там в славата, какво направи за нас на кръста на Голгота. Сега, докато отново разглеждаме историята на Йосиф, води ни, молим се, в Твоето име. Амин.
И така, Йосиф: живот на вярност, плодотворност и служение в несгоди. Когато бях много малък, си спомням, че гледах телевизионно шоу с моите баба и дядо. В края на програмата понякога членове на семейството, които са били разделени от години, се събираха отново. Завеса разделяше състезателя на сцената от члена на семейството, който беше зад завесата. Даваха се улики и състезателят трябваше да познае кой е зад завесата, без да знае, че е някой, когото познава, още по-малко отдавна изгубен роднина. Тъй като състезателят не знаеше какво предстои да се случи, истинското вълнение беше у члена на семейството зад завесата. Те нямаха търпение завесата да бъде дръпната назад и да прегърнат любимия си човек.
Дотук сме стигнали в историята на Йосиф. Ние сме на мястото на събирането. Надеждното очакване на Йосиф да се събере отново с братята си нараства по пламенност, но това все още не предстои да се случи. Вярно е, в известен смисъл, Йосиф вече се беше събрал отново с братята си, но само от разстояние. Той все още не им се е разкрил. Те го познават само като владетел на Египет. Както си спомняте, Симеон все още е държан като заложник в Египет. Братята му се връщат с най-малкия си брат, Вениамин, за да осигурят освобождаването на Симеон и да купят още жито. Вениамин е с тях, за да докаже на владетеля на Египет, че са честни мъже, а не шпиони.
Битие 43:15-23: „И мъжете взеха този дар, и взеха двойни пари в ръката си, и Вениамин, и станаха, и слязоха в Египет, и застанаха пред Йосиф. И когато Йосиф видя Вениамин с тях, той каза на управителя на дома си: Доведете тези мъже вкъщи, и заколете, и пригответе; защото тези мъже ще обядват с мен по обяд.“
Йосиф не е трогнат от даровете в ръцете на братята си. Той търси само младежкото лице на своя роден брат Вениамин. Той действа според милостивите намерения на собственото си сърце. Техният план, на братята му, е да заситят стомаха си с жито от Йосиф и да пируват помежду си. Но неговият план е да задоволи любовта си, като ги има наблизо, за да пируват с него.
Йонатан беше най-добрият приятел на Давид. Йонатан имаше син на име Мефивостей. Мефивостей беше пострадал при падане като малко дете и беше куц с двата крака. След смъртта на Йонатан и след като Давид стана цар, Давид искаше да покаже доброта към Мефивостей заради приятеля си Йонатан. Затова Давид доведе Мефивостей при себе си, възстанови цялото му наследство, което му беше отнето, и му даде място на собствената си трапеза. Четем във Втора книга на Самуил 9, стихове 11 и 13: „А относно Мефивостей, каза царят, той ще яде на моята трапеза, като един от царските синове. Така Мефивостей живееше в Йерусалим: защото той ядеше постоянно на царската трапеза; и беше куц с двата си крака.“
Подобно на Мефивостей, вие и аз сме били духовно наранени от падение. Станали сме грешници, които нямат общение с Бога. Ние сме куци с двата крака и не можем да дойдем при Бога заради греха си, и сме изгубили небесното си наследство. Но заради Исус и чрез Неговата пролята кръв, Бог ни е довел при Себе Си. Алилуя! Греховете ни са простени и общението ни с Бога е възстановено. Можем да седим на трапезата на Отца на благословение като синове и можем радостно да общуваме с Него. И като синове, имаме наследство, запазено на небето, което никога не може да бъде отнето. Хвала на Господа!
И чудото на чудесата е, че Бог ни е довел при Себе Си за удовлетворение на собственото Си сърце. Точно както когато блудният син се върна у дома, надявайки се на място като един от слугите в бащината си къща, но вместо това е посрещнат като син на бащината любов и е облян в бащините сълзи на радост. „Защото този мой син беше мъртъв и отново е жив; и моят син беше изгубен и е намерен.“ Бог не е дал малко доказателство за Своята голяма любов към нас. Той не пощади Своя Син и няма да се задоволи с малък излив на благоволение към нас. С Него, с Христос, Той ще ни даде свободно всички неща (Римляни 8:32). И това отново за удовлетворение на собственото Си милостиво сърце. Нашият Бог наистина е любов и Неговата любов няма граници.
Чуйте как го изразява авторът на химни: „Ако можехме с мастило океана да напълним, и небесата от пергамент да бяха направени, където всяко стъбло на земята перо, и всеки човек по занаят писар, да напише любовта на Бога отгоре, щеше да изсуши океана. Нито свитъкът би могъл да побере цялото, макар и разтегнат от небе до небе.“
И отново, Лука 14:23: „И Господ каза на слугата: Излез по пътищата и оградите, и ги принуди да влязат, за да се напълни къщата Ми.“ Тоест, Божията къща да се напълни. Слава на Бога! Такава е чудната Божия любов и благодат.
И така, Йосиф ще доближи братята си и ще ги приеме в дома си. Но вместо мир, поканата му носи страх. Стих 17: „И човекът направи, както Йосиф заповяда; и човекът доведе мъжете в дома на Йосиф. И мъжете се уплашиха, защото бяха доведени в дома на Йосиф; и казаха: Заради парите, които бяха върнати в чувалите ни първия път, сме доведени; за да търси той повод против нас, и да ни нападне, и да ни вземе за роби, и за магаретата ни.“
Съвестта е обременена с вина. Тя гледа на всички събития в живота през оцветеното стъкло на подозрението и е придружена от обезпокоително предчувствие за разкриване. Така че дори добротата на Йосиф е гледана с подозрение от братята му: „Може да търси повод против нас, и да ни нападне, и да ни вземе за роби и магаретата ни.“ Ако има нещо, което знаете, че не сте разрешили пред Бога, някой таен грях от миналото, обърнете се към Бога сега и го изповядайте в името на Исус. Бъдете свободни.
В предишни уроци говорихме за прошката и доверието. Прошката е безплатна, но доверието трябва да се заслужи. Любовта прощава и любовта търси възстановяване на доверието. И това е планът на Йосиф: да възстанови доверието с братята си. Но той не може да отвори сърцето си за братята си и да признае прошката си към тях, докато не се увери в тяхното покаяние. Покаянието е вратата, през която се получава прошка. Ако вратата на сърцето е затворена за покаяние, то в повечето, ако не и във всички случаи, прошката трябва да се пази в сърцето на вярващия и да не се признава пред нарушителя.
Нека е ясно, че всеки вярващ винаги трябва да прощава (Ефесяни 4:32): „Прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос ви е простил.“ Без значение колко голямо е прегрешението срещу нас, нито колко често се случва прегрешението или прегрешенията, ние трябва да поддържаме отношение на любов и прошка. Матей 18:21: „Тогава Петър дойде при Него и каза: Господи, колко пъти да съгреши брат ми против мен, и аз да му простя? До седем пъти ли? Исус му каза: Не ти казвам: До седем пъти, но: До седемдесет пъти по седем.“ Винаги трябва да имаме в сърцата си отношение на любов и прошка.
Но сега конкретно говорим за акта на съобщаване на нарушителя, че му е простено. От Писанието изглежда, че нарушителят трябва да се покае, преди да му съобщим, че му прощаваме. Това е и Божият признат начин. Деяния 13:38: „И така, нека ви бъде известно, мъже и братя, че чрез Този човек ви се проповядва прощение на греховете.“ В лицето на Господ Исус прощението на греховете се предлага на цялото човечество, но то се предлага само както апостол Павел каза на ефеските старейшини относно проповедта си: „Свидетелствайки както на юдеите, така и на гърците, покаяние към Бога и вяра в нашия Господ Исус Христос“ (Деяния 20:21). Трябва да има покаяние, истинска промяна на ума и сърцето относно живота ни в грехове. Същият принцип апостол Павел повтаря в 1 Йоан 1:9: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.“ Изповедта предхожда прошката.
А що се отнася до отношенията ни с другите, четем в Лука 17:3 и 4: „Внимавайте на себе си: Ако брат ти съгреши против теб, смъмри го; и ако се покае, прости му. И ако съгреши против теб седем пъти на ден, и седем пъти на ден се обърне към теб, казвайки: Кая се; ти ще му простиш.“ Ако се покае, прости му. Не съди сърцето му. Прости му, ако каже, че се кае, дори седем пъти на ден. Кажи му, че му прощаваш. С други думи, нека истината за прошката на сърцето ти бъде съобщена на него, когато се покае. Трябва да се отбележи, че всеки, който обижда и след това се покае седем пъти на ден, ще има трудности да изгради доверие у този, срещу когото е съгрешил.
Матей 6:15: „Освен това, ако брат ти съгреши против теб, иди и му кажи грешката му между теб и него сами. Ако те послуша, ти си спечелил брат си отново.“ Забележете, не е „Иди му кажи, че му е простено“, а „Кажи му за грешката му.“ Извеждаме този библейски принцип, защото това виждаме в действията на Йосиф към братята му. Йосиф обича и затова прощава, и в любовта си търси чрез доказаното покаяние на братята си да се възстанови доверието. И това, за да може да разкрие цялата любов и прошка на сърцето си към тях, и тогава в това осъществено примирение те да могат да се радват заедно на семейното си събиране.
Но Йосиф има още работа за вършене. Битие 43:33 и 34: „И те седнаха пред него, първородният според първородството си, и най-младият според младостта си; и мъжете се чудеха един на друг. И той взе и им изпрати ястия от пред себе си; но ястието на Вениамин беше пет пъти повече от което и да е от техните. И те пиха, и се веселиха с него.“ Йосиф и братята му обядват заедно. Йосиф има възможност да наблюдава както десетте си братя, така и Вениамин, а братята му имат възможност да се насладят на благосклонността на господаря на целия Египет. Братята му сега са сити и спокойни. Те се приготвят да тръгнат рано на следващата сутрин за вкъщи с чувалите си, отново пълни с жито.
Сега започва последният вдъхновен от Бога изпит на Йосиф за братята му. Битие 44:1-4: „И той заповяда на управителя на дома си, казвайки: Напълни чувалите на мъжете с храна, колкото могат да носят, и сложи парите на всеки човек в отвора на чувала му. И сложи моята чаша, сребърната чаша, в отвора на чувала на най-младия, и парите му за жито. И той направи според думата, която Йосиф беше казал. Щом се разсъмна, мъжете бяха изпратени, те и магаретата им. И когато излязоха от града, и още не бяха далеч, Йосиф каза на управителя си: Стани, следвай мъжете; и когато ги настигнеш, кажи им: Защо въздадохте зло за добро?“
Братята се опитват да защитят своята почтеност по този въпрос, стихове 8 и 9: „Ето, парите, които намерихме в отворите на чувалите си, върнахме ти от Ханаанската земя; как тогава да откраднем от дома на господаря ти сребро или злато? У когото от слугите ти се намери, нека той умре, и ние също ще бъдем роби на господаря си.“
Но братята на Йосиф не разбират Божията присъда към тях и към всички хора относно тяхната почтеност. Псалм 39:5: „Наистина всеки човек в най-доброто си състояние е съвършена суета. Села.“ Села означава да спреш и да помислиш за това. Те някога бяха продали брат си за 20 сребърника. Може да кажем, че това е било преди 22 години, и е вярно, но без Божията благодат, човешкото сърце не се и не може да се промени, макар че грехът му може да стане по-изтънчен и култивиран, с други думи, по-приемлив за обществените норми.
Стих 11: „Тогава те бързо свалиха всеки човек чувала си на земята и всеки човек отвори чувала си. И той претърси, и започна от най-стария, и свърши с най-младия; и чашата беше намерена в чувала на Вениамин. Тогава те раздраха дрехите си, и всеки човек натовари магарето си, и се върнаха в града.“ Предполагам, че всички ние в един или друг момент сме имали ден, който е започнал наистина добре и след това се е превърнал в наистина лош. Това се случи с братята на Йосиф. Мисията изпълнена? Проверено. Вениамин в безопасност? Проверено. Връщат се със Симеон? Проверено. Чанта, натъпкана с жито? Проверено. Непланирано, но страхотно прекарване с владетеля на Египет? Проверено. Искам да кажа, почти можете да чуете тези момчета да пеят заедно на път за вкъщи: „О, какво красиво утро! О, какъв красив ден! Имам прекрасно чувство, всичко върви по моя начин!“ Но със сигурност не продължи дълго.
Стих 14: „И Юда и братята му дойдоха в дома на Йосиф; защото той още беше там; и паднаха пред него на земята. И Йосиф им каза: Какво е това дело, което сте извършили? Не знаете ли, че такъв човек като мен със сигурност може да гадае? И Юда каза: Какво да кажем на господаря си? Какво да говорим? Или как да се оправдаем? Бог е открил беззаконието на слугите ти; ето, ние сме слуги на господаря си, както ние, така и този, у когото е намерена чашата.“
Те вече не защитават своята почтеност. Вече не твърдят, че са честни мъже, както направиха при първата си среща с Йосиф. Чуйте отново Юда: „Бог е открил беззаконието на слугите ти.“ За какво мислите, че е говорил? Той знаеше, че са невинни относно сребърната чаша. Без съмнение те бяха предизвикали Вениамин по време на пътуването обратно относно възможната му вина, но разбира се, Вениамин не я беше взел, и Юда знаеше това. Има само един отговор: те вече бяха стигнали до това, когато Йосиф ги беше хвърлил в затвора за онези три дни. Слушайте разговора им от Битие 42:21-22: „И те си казаха един на друг: Наистина сме виновни относно брат си, защото видяхме мъката на душата му, когато ни молеше, и не го послушахме; затова ни сполетя тази беда. И Рувим им отговори, казвайки: Не ви ли казах, казвайки: Не съгрешавайте против детето; и вие не послушахте? Затова, ето, и кръвта му се изисква.“
Сега чуйте отговора на Йосиф към Юда: „И той каза: Да не дава Бог да направя това; но човекът, в чиято ръка се намери чашата, той ще бъде мой слуга; а вие, вървете си с мир при баща си.“ Тези думи сигурно са вселили ужас в сърцата на всеки от тези братя. Господарят на Египет задържа Вениамин, а те трябва да се върнат у дома. Ще говоря за дежа вю. Чувствали ли сте някога, че сте гледали този филм преди? Аз се чувствам така всеки път, когато правя сандвич в кухнята и виждам малко от филма на Hallmark, който жена ми Карол гледа. Винаги се чувствам така, сякаш съм гледал филма преди. Някои от вас вероятно знаят какво имам предвид.
И така, Вениамин сега стои там, където Йосиф е стоял 22 години по-рано: най-младият, най-обичаният и предпочитан син на баща си, син на Рахил, истинската любов на Яков, която е починала при раждането на Вениамин. Ще видят ли братята това като възможност да се отърват от Вениамин, както бяха направили с Йосиф? С други думи, просто да се приберат у дома без Вениамин? Ще покажат ли отново пренебрежение към възрастния си баща?
Чуйте най-трогателното застъпничество на Юда за Вениамин, Битие 44, стихове 18-34: „Тогава Юда се приближи до него и каза: О, господарю мой, нека слугата ти, моля те, да каже дума в ушите на господаря ми, и нека гневът ти не гори против слугата ти; защото ти си като фараон. Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат? И ние казахме на господаря си: Имаме баща, стар човек, и дете на старостта му, малко; и брат му е мъртъв, и той сам е останал от майка си, и баща му го обича. И ти каза на слугите си: Доведете го при мен, за да го видя. И ние казахме на господаря си: Момчето не може да напусне баща си; защото ако напусне баща си, баща му ще умре. И ти каза на слугите си: Освен ако най-младият ви брат не дойде с вас, няма да видите лицето ми повече. И стана, когато дойдохме при слугата ти, баща ми, ние му казахме думите на господаря ми. И баща ни каза: Идете отново и ни купете малко храна. И ние казахме: Не можем да слезем; ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем; защото не можем да видим лицето на човека, освен ако най-младият ни брат не е с нас. И слугата ти, баща ми, ни каза: Знаете, че жена ми ми роди двама сина: И единият излезе от мен, и аз казах: Със сигурност е разкъсан на парчета; и не го видях оттогава. И ако вземете и този Вениамин от мен, и му се случи зло, вие ще свалите сивите ми коси със скръб в гроба. Сега, следователно, когато дойда при слугата ти, баща ми, и момчето не е с нас; виждайки, че животът му е свързан с живота на момчето; Ще стане, когато види, че момчето не е с нас, че той ще умре; и слугите ти ще свалят сивите коси на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба. Защото слугата ти стана поръчител за момчето пред баща ми, казвайки: Ако не го доведа при теб, тогава ще нося вината пред баща си завинаги. Сега, следователно, моля те, нека слугата ти остане вместо момчето като роб на господаря ми; и нека момчето отиде с братята си. Защото как ще отида при баща си, и момчето да не е с мен? Да не би случайно да видя злото, което ще сполети баща ми.“
Ето Юда, той, който някога мислеше за печалбата от среброто преди любовта и семейството. Ето Юда, той, който някога се пазареше с тази, която смяташе за блудница. Юда, който действаше с явна и грозна лицемерие относно снаха си Тамар. Да, и такива бяха някои от вас, аз първи. 1 Коринтяни 6:9-11: „Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Не се заблуждавайте: нито блудници, нито идолопоклонници, нито прелюбодейци, нито мъжеложници, нито мъже, които се съвкупляват с мъже, нито крадци, нито сребролюбци, нито пияници, нито хулители, нито грабители няма да наследят Божието царство. И такито бяха някои от вас; но вие се измихте, но вие се осветихте, но вие се оправдахте в името на Господ Исус и чрез Духа на нашия Бог.“
2 Коринтяни 7:10-11: „Защото скръбта по Бога произвежда покаяние за спасение, което не се съжалява; а скръбта на света произвежда смърт. Защото ето, това същото нещо, че вие скърбяхте по Бога, какво усърдие произведе във вас, да, какво очистване на себе си, да, какво негодувание, да, какъв страх, да, какво силно желание, да, каква ревност, да, какво отмъщение! Във всичко вие се доказахте чисти по този въпрос.“ С други думи, те се бяха покаяли, скръб по Бога, и бяха обърнали сърцата си към покаяние. Юда, говорейки от името на братята си, се беше доказал чрез покаянието си като чист по този въпрос с продажбата на Йосиф. Някой е казал, че сърцето му от камък е станало сърце от плът.
Йоан 15:13: „Никой няма по-голяма любов от тази, да положи някой живота си за приятелите си.“ Юда по същество полагаше живота си за Вениамин и за своя възрастен баща Яков. Най-удивителната Божия благодат го беше достигнала. Както Чарлз Уесли толкова прекрасно е написал: „И може ли да бъде, че аз да придобия дял в кръвта на Спасителя? Умря ли Той за мен, който Му причиних болка, за мен, който Го преследвах до смърт? Удивителна любов, как може да бъде, че Ти, Господи мой, да умреш за мен? Дълго моят затворен дух лежеше здраво окован в греха и нощта на природата. Твоето око разпръсна оживяващ лъч, аз се събудих, тъмницата пламна със светлина. Оковите ми паднаха, сърцето ми беше свободно. Аз станах, излязох и Те последвах. Удивителна любов, как може да бъде, че Ти, Господи мой, да умреш за мен?“
Нека животът ни, чрез покаяние към Бога и вяра в Господ Исус Христос, наистина бъде изцяло Негов. Нека Агнецът, който беше заклан, получи наградата за Своите страдания. Амин.
Нашият благословен Бог и Отче, колко достоен е Твоят Син! Какъв дар си дал, че Той да умре за грешници като нас! Удивителна благодат! Благодарим Ти толкова много тази сутрин. Хвалим Те, Боже и Отче, че чрез проста вяра в Христос, чрез покаяние за греховете ни и отвръщане от тях, има прошка и вечен живот, предлагани на всички, които призовават името на Исус. И ние бихме призовали Неговото име сега, Господ на господарите и Цар на царете, Създател и Изкупител, Господ Исус, в чието име се молим. Амин. Амин.
