Радост, молитва и благодарност
„Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете; защото това е Божията воля за вас в Христос Исус.“ —1 Солунци 5:16-18 KJV
Тези стихове са толкова сладки и скъпоценни, особено за младия вярващ. Вярващите в Солун бяха радостта и венецът на Павел (2:19), и не можем да четем посланията, без да забележим духа, в който са написани. В тези стихове имаме нормалното състояние на християнина: постоянна, или непрекъсната, радост, молитва и благодарност. Какво знаем, например, за постоянната радост – радост, която никога не отслабва? Ако бяхме по-отличавани с тези три неща, колко различни хора щяхме да бъдем!
В 4 Царе 18:14 намираме, че Езекия не е бил молитвен. Като разгледаме тази част, откриваме и средствата, които Бог е използвал, за да го превърне в човек, който се моли. Цар Езекия не се обърна към Бога, когато асирийският цар дойде за първи път, но Бог нямаше да позволи на Езекия да продължи по своя път. Дяволът се опита да попречи на увереността на юдейския цар. Накрая, след наглостта на Рапсак, Езекия влезе в дома на Йехова (19:1). Каква жалост, че не отиде по-рано!
Езекия учеше полезен урок, но той трябваше да бъде задълбочен. Затова той получи писмото, което след това разстла пред Господа, и получи великолепния Божи отговор. Не показва ли това колко по-добре би било за нас, ако бяхме по-постоянни в молитва? Езекия беше украсил дома на Господа повече от всеки друг; но след като отвори дома, поради това, че не се молеше, той трябваше да отреже златото.
В реда в Солунци радостта идва преди молитвата; и въпросът е: „Къде може да се намери истинската християнска радост?“ Радостта от Господа е нашата сила (Неемия 8:10), но как да се поддържа тази радост? Павел я имаше в затвора (Деяния 16:25), и той каза на филипяните да се радват винаги (Филипяни 4:4). Тази радост може да се намери само там, където я е намерил Самият Господ: чрез послушание. Докато сме послушни, ние също ще я докажем. Зависимият Човек можеше да каже в Псалм 16:6: „Жребият ми се падна на приятни места.“ Без съмнение живеем в последните моменти от историята на Църквата, и само съзнателното общение с Господа може да поддържа човек щастлив. Ако размишлявате върху Господа, дори през тежък работен ден, ще намерите радост.
След това имаме „Молете се непрестанно“ (1 Солунци 5:17). „Отвори широко устата си,“ Той е казал, „и Аз ще я напълня“ (Псалм 81:10). Господ не иска да затваряме устата си. Отговорът в Малахия е: „Аз ще ... отворя ... небесните прозорци“ (Малахия 3:10). Не искаме ли това? В Деяния 16 намираме, че Господ отвори сърцето на Лидия. Ако вие и аз отворим широко устата си, Господ ще ги напълни. Тогава Той ще направи това, което ние не можем: Той ще отвори сърца.
В Лука Господ е видян да се моли повече, отколкото във всяко друго евангелие. При кръщението Си Той излезе, молейки се. На върха на планината или в градината, Той винаги се молеше. Увереност и зависимост Го отличаваха през цялото време. Само в Лука четем увещанието: „Хората трябва винаги да се молят“ (18:1).
„Молете се непрестанно“ не забранява мисълта за определени времена за молитва, нито намалява правилното изпълнение на нашето служение на Господа. Молитвата наистина трябва да има първо място във всяко наше служение. Чрез нея ние сме укрепени от Бога за всичко, което Той ни дава да правим. Но уви! Не сме ли готови да поставим работата си на първо място и да дадем по-ниско място на молитвата? Не така с апостолите: „Ние ще се посветим непрестанно на молитва и на служението на Словото“ (Деяния 6:4).
В 1 Солунци 5:18 имаме „благодарност“. Колко Господ обича да я чува! Намираме три жертви в Евреи: една, която никога не трябва да се повтаря, две, които никога не трябва да се изоставят. Единственото приношение на Господа никога не може да се повтори (10:12). Но в Евреи 13 четем: „Чрез Него нека принасяме жертва на хвала на Бога непрестанно“ (ст.15) и „Да правите добро и да споделяте не забравяйте; защото с такива жертви Бог е благоугоден“ (ст.16).
Има четири записа на нашия Господ, който благодари. С 5000 гладни мъже пред Себе Си, Той благодари, знаейки какво ще направи. Когато Неговото свидетелство беше отхвърлено (Матей 11:25), Той благодари. На гроба на Лазар Той благодари, преди да го възкреси, и в присъствието на собствената Си смърт Той благодари (Лука 22:17,19). „За всичко благодарете“, но това не е толкова трудно, колкото „винаги да благодарите за всичко“ (Ефесяни 5:20). Това е Божията воля за нас.
Адаптирано от „Библейското съкровище“, редактирано от Уилям Кели. Тези кратки бележки са от библейско изучаване през 1917 г.
