Все повече и повече чувствам, че Христос не заема своето правилно място сред Божиите деца. Нещо друго освен Христос е тяхна цел – доктрина, догма, партия, деноминация или техният опит. Много малко изглежда са били „на лицата си“ и след това са се изправили, за да видят нищо друго освен Исус.
„Христос е всичко“ (Колосяни 3:11), но наистина ли Го правим такъв? Знаем, че сме спасени чрез вяра в Него (Деяния 16:31), но нашият вик трябва да бъде: О, да Го познаем (срв. Филипяни 3:10). В нашата егоистичност ние викаме и молим за благословение, когато се нуждаем от Самия Благословител. Нека вкусим с Отца насладата, която Той изпитва от Своя Син. Христос е безкрайно по-висш от доктрина или опит!
Нека кажа тук: Духът никога не ни занимава със Своята работа в нас.
Ако сме така заети, опитът не е от Духа! Наистина, самото дело на Христос, колкото и благословено да е то, никога не може да бъде обект на моето сърце, а само Неговата Личност. И о, как Неговата Личност може да задоволи сърцата ни!
Отец насочва вниманието ни към Него (Матей 17:5) и Светият Дух би ни занимавал с Него (Деяния 7:55-56). Всичко, което не Го прави обект, е фалшиво и нереално. Той не е на кръста, не е в гроба, но е на трона. И Този, Който умря за нас, живее като наш Застъпник и ще дойде за нас като Младоженец за Своята Църква.
Нека бъде с нас, Христос, Христос, Христос – всяка привързаност, всяко желание, всяка мисъл и всяка цел, съсредоточени в Него. Ф.К.Б.
