„Ох!“ изкрещях когато се блъснах в стената и паднах тежко на пода.
Беше около 2:30 сутринта и се събудих с голяма жажда. В непрогледния мрак посегнах към картонената си кутия, която служеше и като нощна масичка за чашата ми с вода. Беше празна. Сега трябваше да стана и да отида до мивката. Исках да внимавам, тъй като имам много чувствителен пръст на крака. Кървеше всеки ден в продължение на една година. Всяко докосване или натиск върху него изпращаше пристъпи на болка нагоре и надолу по цялото ми тяло.
Тъй като килията беше студена и тъмна, не бях много ентусиазиран да скоча и да си взема вода, но бях жаден. Имах две възможности: да откача лампата си за четене и да я използвам, за да осветя пътя, или да отида до мивката в тъмното. Колко трудно може да бъде? Килията не е голяма. Знам как изглежда килията; няма да се изгубя. Освен това не исках да търся Библията си и след това да откачам лампата си. Бях мързелив.
Планът ми беше прост. Щях да се измъкна изпод чаршафите си, да направя три крачки до мивката и да пия вода. Това, което не бях планирал, беше една глупава мишка да тича наоколо. Въпреки че не можех да виждам в тъмното, предполагам, че мишката можеше. Не знам какво си мислеше мишката, но веднага щом кракът ми докосна пода, мишката се блъсна в болния ми пръст! Изкрещях от болка, изгубих равновесие, блъснах се в стената и паднах на пода. За щастие съкилийникът ми спи дълбоко.
След няколко минути държане на главата си, разтриване на пръста си и чувство на унижение, станах. Обратно на леглото си си напомних как всичко това можеше да бъде избегнато, ако бях откачил лампата си за четене и я бях използвал, за да осветя пътя си. Мишката вероятно също щеше да се изплаши.
През деня, слънцето осветява пътя ни. През нощта лампите и други неща помагат да се освети пътя. Това ми напомня колко много от нас се опитват да живеят живота си в тъмнина, мислейки, че могат да живеят като християни, без да се съобразяват с напътствията, получени чрез Духа (Йоан 16:13-14). Убеждаваме се, че знаем пътя, че няма нужда да се молим за даден въпрос, тъй като проблемът е ежедневен. „Мога да се справя с това“, казваме си. „Защо да безпокоя Светлината на вселената – Господ Исус Христос – с това малко нещо в живота си.“
Проблемът с този начин на мислене е, че колкото и обикновен да изглежда проблемът или колкото и малко да изглежда обстоятелството, в тъмното има потенциал да се спънеш. Дяволът обикаля навсякъде, реве като лъв, търсейки кого да нарани или да накара да се спъне и падне (виж 1 Петър 5:8). Трябва да спрем да бъдем духовно мързеливи и да позволим на Този, Който живее в нас, да осветява пътищата ни. Като позволим на Светлината да свети във всичко, което правим, ще избегнем падането на пода на депресията и провала. Светлината е добра!
Божият слуга няма да бъде без светлина в мрака на живота, ако изучава Божието откровение за Себе Си и Неговите пътища в Неговото Слово. Библията е вярно изразяване на Божия характер. Псалмистът говори за свидетелства, наредби, устави, заповеди, съдби, слово и постановления. Тези термини показват, че Бог е отделил време да ни разкрие Своите мисли, както и Себе Си.
Словото Ти скрих в сърцето си, за да не съгрешавам против Тебе. (Псалм 119:11 NKJV)
Трябва да размишляваме върху Божието Слово и да се наслаждаваме на него, без да забравяме какво ни казва Той там. Нека Той отвори очите ни, за да видим „чудесни неща“ от Неговото Слово (ст.18).
Нашият Бог е светлина: и макар да вървим през безпътна пустош, Стъпките на нашия Спасител винаги показват пътя за всяко дете. —Мери Боули (1813-1856)
Бог милостиво е направил пътя на Своята воля известен на всички Свои светии. Джон Нелсън Дарби пише: „Божествена светлина обгръща пътя ви.“ Има трудности, защото Писанията ги признават за „опасни времена“ (2 Тимотей 3:1 KJV), но светиите са в светлината, колкото и слабо да я разбират. Истината е дадена, за да им даде възможност да посрещнат трудните времена. „Истинската светлина сега свети“ (1 Йоан 2:8). Трудностите не правят деня тъмен; те трябва да стимулират онези, които са „в светлината“ (1 Йоан 1:7), да ги преодолеят с вяра. —Х. Дж. Вайн (адаптирано от StemPublishing.com)
