Нашият стих днес е много скъпоценен. Богът на всяка благодат ни е призовал. Богът на славата призова Авраам от Месопотамия в земята Ханаан. Богът на всяка благодат ни е призовал от „настоящия зъл свят“ (Гал. 1:4).
Може би щяхме да сме доволни само да бъдем призовани. Но като Авраам, Той ни е призовал с определена цел. За нас днес Той не ни води в земята Ханаан. Нашата цел е Неговата вечна слава. Толкова често в този свят човешката слава избледнява за много кратко време. За разлика от това, ние сме призовани към Неговата вечна слава. Тази слава никога няма да избледнее и никога няма да се срути. Тя е толкова вечна, колкото и Богът, Който ни е призовал.
Междувременно преминаваме през страдание. Това беше вярно дори за нашия благословен Спасител, Който каза: „Не трябваше ли Христос да пострада тези неща и да влезе в Своята слава?“ (Лука 24:26). Той пострада първо, сега е прославен на небето и скоро Неговата слава ще изпълни земята, както водите покриват морето (Авакум 2:14).
И за нас сега е времето на страдание. Никой от нас не обича да страда, но ако следваме Господ Исус като наш Учител, то ще дойде по един или друг начин. За някои това е здраве, за други може да са финанси, за трети нещо различно. Въпреки това, нашият Отец използва всичко за наше добро. В Своята многообразна благодат (1 Пет. 4:10) Той използва тези изпитания по пътя, за да ни направи съвършени, да ни утвърди, да ни укрепи и да заземи вярата ни по-твърдо в Себе Си. Той наистина работи всички неща заедно за наше добро. Нека Му се доверяваме повече. Той ще ни подкрепи през страданията и скоро ще ни въведе в Своята вечна слава!
