„Нашият Спасител и Ходатай“
Случвало ли ви се е да прочетете нещо от Писанието и след ден-два същият пасаж да ви бъде представен по някакъв друг начин? Това ми се случи два пъти през последните няколко дни. Намирам подобни събития за вълнуващи, вярвайки, че са подтикнати от Господа.
Една от последните части е Изход 28. Главата говори за одеждите на първосвещеника и другите свещеници, които служеха в скинията. В Новия завет виждаме, че първосвещеникът, както Бог установи тази длъжност, е образ на Господ Исус в Неговото ходатайствено дело. Посланието към евреите е особено полезно за разбирането на първосвещеническата служба на Господа, включително ни казва, че Той е от различен ред от този на Аарон. Ясно ни е казано да „размишляваме върху Апостола и Първосвещеника на нашата изповед, Христос Исус“ (Евреи 3:1 NKJV).
Одеждите на първосвещеника бяха „за слава и за красота“ (Изход 28:2). Това може да ни напомни за красотата и съвършенствата на Господа. Той е „изцяло прекрасен“ (Песен на песните 5:16). Отец каза за Него, че е „много доволен“ (Матей 3:17). Знаем, че Господ е „увенчан… със слава и чест“ (Евреи 2:7). Господ е достоен за нашето поклонение!
Сред нещата, които носеше първосвещеникът, са наплечници и нагръдник. Върху тях бяха гравирани имената на израелските племена в скъпоценни камъни, които бяха закрепени в златни обкови от майстор. Златото говори за божественост. В приложение можем да помислим колко скъпи сме за Него. Господ ни носи на Своите силни рамене (виж Лука 15:5) и ни държи над Своето сърце с любов (виж Ефесяни 3:19). Ние сме поставени и държани там само от Бога – няма нищо от нас самите.
Първосвещеникът трябваше да носи тюрбан със златна плоча, гравирана с „СВЕТОСТ НА ГОСПОДА“ (Изход 28:36). Докато тук виждаме представена святостта на Господ Исус, ние си напомняме за нашата греховност и агонията, която беше за Него, Светия, да понесе „нашите грехове в собственото Си тяло на дървото“ (1 Петър 2:24). Имахме нужда от Спасителя. Сега също, докато пътуваме през настоящата сцена на скръб, е необходимо да имаме нашия Ходатай – който е свят – да посредничи между Бог и нас. Всички слави се намират в Него, който е достоен за нашата благодарност, хвала, поклонение и любов!
