Отлагането
Отлагането – което означава да отлагаш нещата – е злодей, мощен и способен да осуети амбициите и да унищожи щастието. То е убиец, който може да върши своята коварна работа не само във физическата област, но, много по-опасно, и в духовната сфера.
Отлагането е лош навик, който никой не може да пренебрегне безнаказано или без негативни последици. То не е присъща част от личността, нито е болест, но е лош навик, който трябва да бъде прекъснат. Да се опитаме да го прекъснем със собствени сили е безплодно начинание; то може да бъде прекъснато само в зависимост от Господ Исус Христос, когато се поставим напълно в Неговата ръка.
Каква смъртоносна опасност е отлагането за неспасeните, които слушат благовестието. Тяхната естествена склонност, ако са отлагащи, е да отхвърлят за по-удобно време Божието предложение за милост чрез изкупителното дело на Господ Исус Христос. „Утре“, казват те, и не се спират да помислят, че утре може никога да не дойде. Единственото време, което Бог казва, че им е на разположение, е „сега“ – времето, необходимо за поемане на дъх. „Сега“ със сигурност изобщо не е много дълго, нали? Феликс в Деяния 24 е класически пример за този вид отлагане. Не четем той някога да е бил спасен. Всъщност, за неспасeните, отлагането може да доведе до прекарване на вечността на мястото, приготвено за Сатана и тези, които му служат.
Засяга ли отлагането Божието дете? Ако да, как? И колко далечни са неговите последици? Всички ние, които сме християни, взимаме решения, които, за съжаление, често не спазваме. Отделяме периоди през деня за молитва, четене на Библията и медитация, и несъмнено възнамеряваме да спазваме тези времена. Но нещо толкова често се намесва. Сатана не е неактивен. Той винаги ще се стреми да ни улесни да нарушим срещите си с Бога. Когато успее, той е щастлив, защото често това означава, че тези времена могат почти да бъдат прекъснати.
Ефектът от това няма да се усети само от нас самите, макар че това само по себе си вече е сериозно, но и нашият съборен живот ще пострада. С течение на времето, освен преломяването на хляба в Господния ден, вероятно ще посещаваме малко събрания редовно. Разбира се, все още ще присъстваме на конференции и когато посещаващи братя идват от далечни места. Въпреки това, цялото събрание ще пострада, тъй като важността на посещаването на молитвени събрания, изучавания на Библията, служебни събрания и евангелски събрания се пренебрегва – както и подготовката на уроци за неделно училище, ако някой е учител на клас. В ранния ни християнски живот смятахме тези неща за съществени за нашето духовно благополучие, но сега те вече не изглеждат толкова важни.
Още по-лошо, Светият Дух ще бъде угасен и наскърбен, както и Господ Исус Христос, Който зае нашето място на Голгота. Бог Отец няма да получи поклонението, за което копнее от тези, които обича, и за които в Своята любов Той даде Своя Син на кръста. Ако отлагаме в духовните неща, животът ни ще бъде лишен от общение; няма да изпитаме мира и радостта, които нашият Господ би искал да получим.
Но това не е нужно да продължава. Ако осъзнаем, че сме виновни за отлагане, нека се приближим до престола на благодатта. В името над всички имена, името на нашия Господ Исус Христос, нека търсим прошка и обновяване на общението. Можем да бъдем сигурни, че ще бъдем чути, защото имаме Застъпник, Който непрекъснато се застъпва за нас, и Той ще възстанови нашето изгубено общение. Но нека не отлагаме да търсим Неговото лице!
„Не се хвали за утре, защото не знаеш какво може да донесе един ден.“ —Притчи 27:1 NKJV
Колко разпространен е този дух на отлагане! Толкова лесно пренебрегваме това, което трябва да се направи сега, уверявайки себе си или другите, че ще го направим без провал в бъдеще. Но утре идва и си отива, и то все още не е направено. Необходима е честната енергия на вярата, за да ни изправи на крака, за да направим сега това, което трябва да се направи. Само настоящето е наше. Нека действаме, докато имаме време. Със сигурност знаем, че това е от изключително значение по отношение на спасението на душата. В голям брой случаи то се отлага, докато в старостта човек се втвърди отвъд всяка загриженост. Ако пренебрегнем само един ден, как можем да знаем какво може да се случи, за да направи случая ни безнадежден? Нека управляваме в светилището на собствените си сърца. — Л. М. Грант (адаптирано от „Заключителното послание на мъдростта“)
