Божествените качества на благочестие и святост трябва да се виждат в нас от другите, докато служим и следваме Христос. Да Го следваме означава да изразяваме единение или подобие с Него в служба. Нашият Господ каза: „Който служи на Мене, трябва да Ме следва“ (Йоан 12:26 NIV). Когато се възхищаваме на някого, искаме да бъдем като този човек. Затова Павел съветва последователите си: „следвайте моя пример, както аз следвам примера на Христос“ (1 Коринтяни 11:1). Добре е да осъзнаем, че служим и се покланяме на нашия Господ Исус Христос, като Го следваме, като Му подражаваме, като сме като Него в благочестие и святост.
Ако трябва да направим това, би било желателно да знаем какво са святост и благочестие. Святост (хагиазмос на гръцки) означава отделяне за Бога, както и произтичащото състояние на такова отделяне. Благочестие (евсебия) е да правим това, което е угодно на Бога. Въпреки че е прекалено опростяване, можем да кажем, че святостта се отнася до нашето битие, или нашия характер, докато благочестието се отнася до нашето правене, или нашето поведение.
Но ние бихме изкривили цялата истина ако наблягаме на святостта само като битие, а не като правене. Такъв подход води до „правила (които) наистина имат вид на мъдрост ... но им липсва всякаква стойност“ (Колосяни 2:23). Истинската святост се произвежда, когато „очистваме себе си от всичко, което замърсява тялото и духа ... от благоговение пред Бога“ (2 Коринтяни 7:1).
На Тимотей е казано: „Упражнявай се в благочестие“ (1 Тимотей 4:7). Ако осъзнаем, че думата „благочестие“ може да произлиза от „богоподобие“, придобиваме известно прозрение за нейното значение. Да станеш като Бог изисква обучение: „Зрелите (вярващи) ... чрез постоянна употреба са се обучили да различават доброто от злото“ (Евреи 5:14). За да направиш това, е необходимо знание и има „познание на истината, което води до благочестие“ (Тит 1:1).
Когато не действаме доброволно по благочестив начин, може да се наложи да бъдем обучени да го правим чрез дисциплина: „Бог ни дисциплинира за наше добро, за да можем да участваме в Неговата святост“ (Евреи 12:10). Благочестието е много повече от външна моралност, етичност и религиозност, защото това би било „имане на вид на благочестие, но отричане на неговата сила“ (2 Тимотей 3:5). Хората, които приемат такъв модел на живот, ще бъдат „винаги учещи и никога неспособни да признаят истината“ (2 Тимотей 3:7). Лесно е да се влезе в такъв модел, който хората наричат „пиетизъм“ – преструвка на благочестие. Ние сме предупредени срещу него!
Виждаме както святост, така и благочестие в поклонението в Евреи 13:15-16. Святостта ни води да „непрестанно принасяме на Бога жертва на хвала – плод на нашите устни.“ Но ако спрем дотук, ние извършваме греха на Израел; те почитаха Бога с устните си, но сърцата им бяха далеч от Него (Матей 15:8; Исая 29:13). Ако сърцата ни са близо до Него, ние ще продължим и „няма да забравим да правим добро и да споделяме с другите, защото с такива жертви Бог е доволен“ (Евреи 13:16).
Нека се молим животът ни да отразява благочестието и святостта, които идват от това да бъдем последователи на Христос.
Където се срещат поклонението и службата
Чрез Исус, следователно, нека непрестанно принасяме на Бога жертва на хвала – плод на устни, които изповядват Неговото име. И не забравяйте да правите добро и да споделяте с другите, защото с такива жертви Бог е доволен. Евреи 13:15-16
