Гледам към Господа, че сегашната ви депресия може да е само зимата, предвестник на светло и енергично пролетно време. За мен е много ясно, че причината за това е, че душата ви е изгубила простата си зависимост от Христос и вярата в Него, защото ако имахте тези неща, от утробата ви щяха да потекат реки от жива вода. Те не могат да потекат навън, освен ако първо не са потекли навътре.
Вие поставяте четенето на мястото на вярата в Христос и не е чудно, че сте нещастни. Умът е този, който се обслужва от четенето. Вярата е Божието дело в душата, което й позволява да вижда нещата така, както Той ги вижда в светлината на собственото Си слово. Аз не възразявам срещу четенето, далеч от това; но самото Божие слово е безполезно, освен ако не е смесено с вяра; и не се съмнявам, че депресията и нещастието на много искрени души могат да бъдат проследени до това – дори че словото, колкото и да ги интересува, не е смесено с вяра. Нещо повече; колкото по-интересно е то, толкова по-голяма е празнотата и недостигът след това, ако не е имало вяра, за да го усвои и, както мога да кажа, да го асимилира в душата. Умът е просто огледало, където нещата ми се показват и обясняват от силата, която го държи във владение. Ако плътта владее ума ми, аз ще получа образи и впечатления от неща, които подхождат на плътта. Ако Божият Дух владее ума ми, аз ще виждам с Духа и с разбирането също.
Служението, било то устно или писмено, се обръща към ума, иначе човек не би имал интелигентност по отношение на представената истина. Но то трябва да се обърне и към съвестта, иначе интелигентността, която е особено удоволствие за ума, може да бъде сбъркана с вяра; ТРЯБВА ДА ИМА ВЯРА В ТОВА, КОЕТО Е разбрано, като от Бога, и следователно не само авторитетно, но и това, което трябва да бъде част от моето същество отсега нататък: „Като новородени младенци, желайте чистото мляко на словото, за да растете чрез него“. Колкото повече съвест има, толкова по-малко ще търпи да има само интелектуално удоволствие от словото; защото ефектът от това е – разбирам, че това и това е пътят на Господа, но нямам сила да ходя по него; и по тази проста причина – словото не е било смесено с вяра. Вярвам, че ако имаше много вяра и съвест, четенето щеше да е малко в сравнение с медитацията и молитвата. При обикновено четене умът ми е удовлетворен, докато го възприема; и това е целта на великите автори; но при четенето на Божието слово, целта не е само да се постигне разбиране, но и усвояване; аз трябва, ако го приемам като Господно слово към мен, да се съобразя с него.
Не трябва само да го разбирам и да се радвам на разбирането си за него; трябва да се предам на него; трябва да бъда негов практически препис. И това не е малък въпрос; това може да стане само чрез силата на Божия Дух чрез вяра. Колкото повече се предавам на словото с вяра, толкова повече знам, че то е Неговото слово; и толкова повече Духът ми дава възможност да ходя в него. Стъпката според словото е тази, която уверява сърцето във вярата; и докато поддържам стъпката и се придържам към нея, аз познавам помощта на Духа и радостта от Неговото присъствие. Радвам се да бъда обслужван по всякакъв начин, но не мисля само за това да бъда обслужван, аз търся как мога да отговоря в моите пътища и ходене на служението, което съм получил. Бъдете сигурни, че ако прекарвахте част от времето, което сега прекарвате в търсене на облекчение чрез четене, в зависимост от Бога да ходите, както повелява словото (защото това е вяра), щяхте да откриете, че душата ви има връзка с Него, и докато увереността в тази връзка нараства, така ще нараства и вашата радост и покой в Него.
