„Те престанаха да питат: „Къде е Господ, Който ни изведе от египетската земя, Който ни води през пустинята?“ (Еремия 2:6)
Християнството е интимна, развиваща се връзка с личността на Исус Христос. То не е набор от доктрини, в които да вярваме, навици, които да практикуваме, или грехове, които да избягваме. Всяка дейност, която Бог заповядва, е предназначена да подобри Неговата любовна връзка с Неговия народ.
Бог е създал поклонението, за да Го виждаме в Неговата слава и да отговаряме по подходящ начин; за мнозина то се е изродило в „религия“, още една среща, която да посещават по навик. Бог е установил системата на жертвоприношенията, за да можем ние, Неговият народ, да изразяваме любовта си към Него; но ние често свеждаме даровете си към нашия Господ до безплодни опити да Го умилостивим и да успокоим виновната си съвест. Бог ни е дал молитвата, за да можем да разговаряме с Него, но ние често изкривяваме това, като „казваме молитви“ и бързаме да си тръгнем, без изобщо да слушаме какво е на сърцето на нашия Отец. Бог е установил Своите заповеди като защита за тези, които обича, но заповедите могат да станат път към легализъм, а не път за връзка с нашия Отец, в която Той ни защитава от вреда.
Религиозната дейност, отделена от общението с Бога, е празен ритуал. Хората от времето на Еремия са били доволни да имат ритуала без явното присъствие на Бога. Те са станали толкова удобни с тяхната „религия“, че дори не са забелязали отсъствието на Бога. Възможно ли е да се молиш, да посещаваш богослужение или да даваш приношение, но да не преживяваш Божието присъствие? Със сигурност е възможно! И това е тъжният коментар за много християнски преживявания. Не се задоволявайте с религиозен живот, на който липсва жизненоважна връзка с Исус Христос. Когато Бог е налице, разликата ще бъде очевидна.
