Вярата, любовта и застъпничеството на Самуил
Самуил (1 Царе 12) получава свидетелството на народа за своята вярност. Той им представя Божиите пътища към тях, тяхната неблагодарност и глупост, че са поискали цар и са отхвърлили Бога. Въпреки това, докато дава знак от Бога, който добавя тежестта на Божието собствено свидетелство към думите му, той заявява на народа, че ако отсега нататък те се покоряват на Йехова, както царят, така и народът ще продължат да следват Йехова (т.е. ще вървят под Неговото благословение и ръководство); но ако не, Йехова ще бъде против тях. Защото Йехова няма да ги изостави, а той самият (Самуил) със сигурност няма да престане да се моли за тях и ще ги учи на добрия и правилния път: тоест, той поставя народа, по отношение на тяхното публично поведение, в позицията, която са избрали, и ги поставя под тяхна собствена отговорност пред Йехова; но в същото време, изпълнен с любов към тях като Божи народ, тяхното отхвърляне на него самия нито за миг не му внушава мисълта да се откаже от своето застъпничество или от своето свидетелство за тяхното благополучие. Красива картина на сърце, близко до Господа, което, забравяйки себе си, може да обича Неговия народ като свой собствен! Да се провали в това би било грях против Господа (сравни 2 Коринтяни 12:15).
Саул установен, призован да бъде верен и покорен
Ето, Саул е установен на мястото си и властта му е потвърдена от Божието благословение. Самуил се оттегля, ограничавайки се до пророческата си служба, а Саул сега е призован да се докаже верен и покорен в настоящата си позиция, заобиколен от всички предимства, които Божието благословение и тържественият акт на Неговия пророк биха могли да му дадат.
Резюме на глави 1 до 12
Нека сега обобщим историята, която разгледахме.
Израел, неверен, вече не поддържа връзката си с Бога под свещенство. Ковчегът е взет, свещеникът умира и Ихавод е написано върху състоянието на народа. Бог издига пророк, който става средство за комуникация между Него и народа; но, заплашен от амонците, народът накрая иска цар. Бог удовлетворява молбата им, свидетелствайки в същото време Своето недоволство, тъй като Той Самият беше техен Цар. Духът на пророчеството продължава въпреки това да бъде канал за божествена комуникация с народа. Знаци, които показват състоянието на народа, са дадени на Саул, избрания и помазан цар: първо, някои верни, които признават Бога на Ветил – тоест, верния Бог на Яков, който беше обещал да не го напуска, докато не изпълни всичко, което му беше обещал; и, след това, хълмът на Бога – седалището на властта сред народа – във владение на филистимците, силата на врага в обещаната земя.
Духът на пророчеството дойде върху Саул, показвайки му къде е Бог сред тези обстоятелства; и Самуил му каза да го чака в Гилгал. Междувременно, както видяхме, той е укрепен от Божието благословение върху неговите начинания.
