Животът на Саул отново пощаден: Призивът на Давид към Бога
Уви! Саул е непроменен; подбуден от зифитите, той отново търси Давид, но само за да падне отново, и то по-публично, в ръцете на Давид. Забележете, че Давид сега се обръща по-пряко към Господа да съди между него и Саул. Разделението е по-пълно. Саул беше непоправим. Този призив към Бога беше уместен. Не е уместно, не е според пътя на Духа, да свикваме със злото. „Праведни Отче“, каза Господ накрая, „светът не Те е познал; но Аз Те познах; и тези познаха, че Ти си Ме изпратил.“
Това, което характеризираше Давид във всичко, е, че той се предаваше изцяло в ръцете на Йехова; това е духът на Христос в Псалмите.
