В 24-та глава на Книгата на Исус Навин чуваме последното тържествено публично обръщение на Исус Навин към своя народ, Израел, и по-специално към техните водачи. Той започва, като накратко дава боговдъхновен преглед на тяхната история. Тук намираме факти, които не са споменати в Битие: например, че бащата на Авраам, Тара, и други предци са били идолопоклонници. Обобщени са призоваването на Авраам и как неговите потомци са дошли да живеят в Египет, както и избавлението на Израел от робство. „Дълго време живяхте в пустинята“ обобщава 40-те години в пустинята. Тук виждаме, че това завладяване на Ханаан не е резултат от мечовете и лъковете на израилтяните. Бог се е борил за Израел!
Този тържествен преглед е последван от предизвикателство и увещание: „Бойте се от Господа, служете Му в искреност и в истина.“ Но ако щяха да направят това, те трябваше да отхвърлят фалшивите богове, към които някои от тях очевидно все още се придържаха. Бог не е доволен да бъде един Бог сред другите – Той няма да сподели Своята слава с нищо и никой друг! Това е също толкова вярно днес, колкото и в дните на Исус Навин.
Каквото и да избере Израел да направи, позицията на Исус Навин беше ясна: той и неговият дом щяха да служат на Господа. Исус Навин скоро щеше да си отиде, но той беше възпитал семейството си да познава и служи на Господа. Нека това да бъде така и за всеки от нас и всеки един в нашите семейства!
