Двадесет и двете части на Псалм 119 се сливат, докато псалмистът изразява своята признателност към Божието Слово. В същото време всяка част разказва своя кратка история, обобщавайки различни преживявания на вярващия, който познава както вярата, така и трудностите. Този пасаж (ст. 81–88) описва какво е да се издържа на постоянни проблеми.
Знаем какво прави димът, когато стоим близо до огън. Той ни дразни и смущава. Още по-точно, знаем какво прави димът с парче месо, изсушавайки го и свивайки го с течение на времето. Когато това се прави умишлено, процесът предотвратява развалянето на храната; но образът на „мех в дим“ има различен контекст. Бутилките от онова време не са били направени от стъкло, разбира се, а от козя кожа или друга животинска кожа, съшити и запечатани вътрешно със смола. С грижа, един мех може да издържи десетилетия. Но мех в дим е бил в опасност да се повреди. Той би станал сух и чуплив, лишен от своите гъвкави качества. Скоро той вече няма да може да върши това, за което е бил предназначен.
Колко точно това трябва да е описвало чувството на умора на псалмиста! Преди това той е познавал жизненост и духовна сила: „Ще тичам по пътя на Твоите заповеди“, заяви той (ст. 32). Но сега, изложен на потискащия дим на този свят, душата му започваше да припада (ст. 81).
Въпреки това, историята ни казва, че изсъхнал мех често може да бъде възстановен за употреба чрез обилно нанасяне на масло върху изсъхналата му външност. Както Божият Дух ни напомня всичко, което Бог е обещал в Своето Слово, така и ние можем да бъдем обновени. Дори ако все още чакаме избавление от проблеми, можем да се присъединим към псалмиста, за да потвърдим Божия неизменен характер: „Съживи ме според Твоята милост, за да пазя свидетелството на устата Ти“ (ст. 88).
