Тук получаваме връзката между Бога и семейството. Когато някой е роден от Бога, той е мой брат. Ако се зададе въпросът: „Кой е моят брат? Как да позная брат си?“ Всеки, който е роден от Бога, е мой брат. Може понякога да скърбя за него, но все пак той е мой брат, защото съм свързан с него чрез същата божествена природа. От голямо значение е да помним това в настоящия ден, защото, където Светият Дух наистина действа, ще има постоянна тенденция да се следват различни пътища. Ако всички бяхме подчинени на Божия Дух, всички щяхме да вървим по един път. Има и друго нещо, което трябва да се отбележи: ние не сме в началото на християнството, а в тъмния му край, и бягаме, така да се каже, по различни пътища. Самият факт на действието на Духа би довел до съвършено единство, ако бяхме подчинени, но не сме.
Лекарството за това е сърцето да бъде в тясно общение с Христос; и доколкото това е така, любовта към всички светии ще бъде налице. До същата степен, до която Христос е ценен, ще бъде ценен и светецът. Доколкото Христовите мисли за Неговите светии са ми известни, всички светии ще бъдат в моите мисли. Не познавам Христовата любов правилно, ако един светец е пропуснат; както е казано в Ефесяни 3:17–19: „за да можете вие, вкоренени и основани в любов, да можете да разберете с всички светии каква е широчината и дължината, и дълбочината, и височината – да познаете Христовата любов.“ Мога да вляза в това донякъде само когато прегърна всички светии. Ако пропусна един, пропускам част от Христовото сърце.
