Празнуването на Господната вечеря в нейната свята простота, както е изложено в Божието Слово, има за своя главна цел свежото представяне на Наранен Христос, под служението на Духа, в сърцата на светиите.
„Това правете за Мой спомен,“ е собствената молба на Господа за спазването на великия възпоменателен празник от Неговия народ.
„Вие възвестявате Господната смърт докато Той дойде,“ е собственият коментар на Духа върху отговора на любовта в изкупените, на молбата на любовта от Изкупителя.
Нашите размишления и спомени трябва да бъдат съсредоточени особено върху Наранен Христос, Който заради нас „понесе Кръста“ и чрез неговите скърби и страдания премина в славите, които щяха да последват, както ни информират пророческите Писания (1 Петър 1:11) и Неговите собствени думи относно тях в Лука 24:26. Наистина е много полезно за светеца да размишлява и медитира върху Господа, като така наранен, но победоносен, страдащ, но триумфиращ, доведен до праха на смъртта, за да се издигне славно над нея, като така осигурява на всички Свои свобода от „страха от смъртта“ (Евреи 2:14) и победа над нея (1 Коринтяни 15:55-57), в която те дори сега се радват и в която ще влязат в по-богата и пълна мярка в часа на възкресението или промяната, толкова сигурен и близък.
Първото споменаване на Нараненото Агне се намира в Битие 3:15, след влизането на греха и грехопадението на човека. Лекарството, осигурено от Бога за разрухата, и пътят на изкуплението и избавлението, са обявени да бъдат чрез Семето на жената, което ще смаже главата на разрушителя, и в конфликта ще трябва да понесе смазването на собствената си пета. Завоевателят трябваше да стане победоносен чрез смърт, а пътят на избавлението трябваше да бъде чрез страдание. През вековете, които последваха, това наранено Семе на жената, този победоносен, макар и ранен Изкупител, беше показван на вярата в типовете и сенките на закона. Немите жертви, заклани на еврейските олтари, свещеният тамян, смазан и разбит на ситно, за да изпусне своята добродетел и да предаде своя аромат за приемане от Бога, поддържаха жива в божествено научените хора значението на Едемското предсказание, че чрез смазването на Изкупителя ще дойде великото изкупление.
По-късно думите на пророка в Исая 53:5, говорейки езика на вярата и представяйки това, което все още е в бъдещето, пред настоящия поглед на душата,
„Той беше наранен за нашите престъпления, Той беше смазан за нашите беззакония, и с Неговите рани ние сме изцелени,“ разказват как през тази епоха на евангелска благодат, един след друг от погиналото човечество преминават поединично през вратата (Йоан 10:9) на личното присвояване на Христос в притежание на настоящо и познато изкупление (Ефесяни 1:7) и победоносно избавление от силата на Сатана (Деяния 26:18) в царството (Колосяни 1:13), за да споделят там (Римляни 8:37) триумфите на Божия Син.
Да, благословен да бъде Бог, Нараненият Христос е Спасителят на грешника, Обектът на светиите и песента на всички, които познават добродетелите на Неговото изкупително дело, докато очакват с радостна надежда часа на Неговия окончателен триумф над Сатана, в който великият противник ще бъде смазан под техните крака (Римляни 16:30). Ще бъде гледка на Нараненото Агне, когато Той се яви в Своята слава (Захария 13:10), с белезите на Кръста пред очите, която ще накара покаялия се Израил да Го признае за Цар и да повтори с езика на вярата думите от Исая 53.
В завладяващата сцена на прославени светии, изобразена в Откровение 5, където възлюбеният Йоан плаче, защото никой не е намерен достоен да претендира за титлата на всеобщо върховенство и правото да изкупи наследството, когато голямото мълчание изглеждаше да показва, че дългоочакваната надежда на земята за изкупление и освобождение ще се провали, тогава „Агне, като заклано,“ носещо белезите на Кръста, застава сред този кръг от прославени същества и по право на самите рани, които като Жертва и Изкупител носи, претендира за Своето право и утвърждава Своята титла да царува, докато небесните множества Го провъзгласяват „достоен“ и пеят Неговите хвали като „Агнето, което беше заклано.“
И така през вечните векове, по начини, които за нас все още са само смътно очертани, Бог ще разкрива и показва славите на Своя Син, като наранен, но побеждаващ, като заклан, но триумфиращ, чрез Когото и по силата на чийто чуден Кръст, Бог ще изпълни небесата с изкупен и възроден народ, чиято песен вечно ще бъде за техния победоносен Христос. Нека сега, във все по-голяма степен, да се запознаваме и да размишляваме върху този Наранен Христос и да пеем с дълбока радост в сърцето –
Аз стоя на Неговата заслуга; Не познавам друга опора, Дори там, където славата обитава В Емануиловата земя.
