Вярата не е просто приемане на общи истини на вярата, намиращи се в Библията, като християнската позиция или бъдещи пророчески събития. Доверието на вярата се проявява в това, че ние разчитаме на обещанията на Божието Слово и на Божия Син, които ни дават конкретни избори.
Няма друга тема, за която Господ Исус да е говорил повече, отколкото за парите и притежанията. Това ни показва колко е важно да се справяме правилно с тези въпроси. Ще видим също така как тази тема е тясно свързана с нашето духовно израстване, но повече за това по-късно.
Принципът на даването
Самият наш Господ и Учител ни каза:
„По-блажено е да даваш, отколкото да приемаш“ (Деяния 20:35). Това трябва да бъде мотото на всеки християнин! Забележително е също така да се обмисли какви обещания е дал Господ на Своите ученици във връзка с темата за „даването и получаването“, на които все още можем да разчитаме с вяра днес.
Едно от тези обещания, което предизвиква нашата вяра, е:
„Добра мярка, натъпкана, стръскана, преливаща, ще ви се даде в скута. Защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“ (Лука 6:38). Джордж Мюлер можеше да свидетелства за това в края на живота си: „В продължение на петдесет години, по Божия благодат, действах според принципа на християнското даване според Писанията и не мога да ви опиша изобилието от духовно благословение, което получих за собствената си душа, като действах така; тоест, като се стремях да бъда весел дарител; като се стремях да давам, както Бог е благоволил да ме преуспява… Много възлюбени светии се лишават от чудно духовно благословение, като не дават като настойници това, което им е поверено. Те действат така, сякаш всичко е тяхно, сякаш всичко им принадлежи.“ (От обръщение на конференция в Милдмей Парк.)
Всичко, което притежаваме, имаме само по благодат. Бог ни е поверил пари и притежания, за да можем да ги управляваме за Него и да ги използваме за напредъка на Божието царство – и очевидно да им се наслаждаваме сами. Основният въпрос, който трябва да си зададем, не е: „Колко трябва да дам?“, а „Колко трябва да запазя за себе си?“
Примери за вяра в даването
В 3 Царе 17 намираме вдовица, на която са останали само шепа брашно и малко масло. От нищото се появява пророк Илия и желае от нея да му направи нещо за ядене от малкото, което ѝ е останало. В същото време той я уверява, че впоследствие Бог ще се погрижи за нея, ако тя се подчини на думите му. Огромно изпитание на вярата! Какво прави тя? Тя наистина използва всичко, което има, за да се погрижи за Божия човек.
Как Бог отговаря на тази безкористна преданост? Той отваря небесните прозорци и впоследствие четем:
„Гърнето с брашно не се изпразни, нито стомната с масло намаля“ (3 Царе 17:16). Защото тази жена действаше с вяра и се довери на пророческото слово, тя преживя как Бог се погрижи за нея по чудесен начин. Тази история трябва да ни насърчи да се доверяваме повече на Бог и да даваме само на Него първо място.
„Винаги можеш да даваш без да обичаш, но никога не можеш да обичаш без да даваш.“ (Ейми Кармайкъл)
В областта на даването и получаването има безброй примери в църковната история, в които Бог впечатляващо е демонстрирал изпълнението на Своите обещания. Тъй като темата за „парите и притежанията“ беше толкова централна и важна за Господ Исус, искаме да разгледаме някои предизвикателни преживявания на вяра в хода на тази книга, които трябва да ни насърчат да приемем Господ на Неговата дума в тази област и да действаме съответно.
Следният инцидент се е случил в Есен, Германия, преди много години.
Алберт Винтерхоф, евангелист, вървял по улиците на града, когато Господ внезапно му казал: „Влез в тази къща и дай парите си на това семейство“.
Алберт бил послушен и позвънил на вратата. Една възрастна дама отворила вратата и попитала: „Какво искате?“
„Моят Господ ми казва да ви дам парите си“. И след това той проповядвал евангелието в дома.
Оказало се, че тази жена се грижи за болен човек, който спешно се нуждаел от лекарства. Когато Алберт напуснал къщата и щял да пресече улицата, един мъж се приближил до него, дал му пари и изчезнал. Такива преживявания не били необичайни. Бог винаги възнаграждава щедростта! (Животът на Алберт Винтерхоф, А. Щайнмайстер, CSV)
Виждате ли себе си като собственик или като настойник на това, което Бог ви е поверил? Какво от „вашите“ притежания бихте могли да предоставите на другите? Например, бихте ли с готовност дали колата или къщата си на някого, когато има нужда? Търсите ли такива „възможности“ или по-скоро бихте ги избегнали?
