ПРИЗОВАНИ
(Църквата или Събранието)
Думата ек-клесия – почти винаги превеждана като „църква“ в Библията на Крал Джеймс – първоначално е била дума, която означава законно събрание в свободен гръцки град на всички, които притежават правото на гражданство, за извършване на обществени дела. (Виж Тренч, Гръцки синоними). Когато Павел твърди, че е „римлянин“, той има предвид, че притежава това гражданство, и въпреки че е бил евреин и гражданин на Тарс, той е бил и „римски гражданин“ и е имал право да участва във всяко събрание (ек-клесия) на римски граждани; както и да му дава други привилегии. Доколкото знаем, Петър или Йоан не са имали това гражданство, а главният капитан на римските войници в Йерусалим казал на Павел, че е получил това гражданство „с голяма сума“. Но Павел можел да отговори: „Но аз съм роден свободен.“ Било е много голяма привилегия да имаш това гражданство.
Когато Старият завет е бил преведен от еврейски на гръцки, тази дума ек-клесия е била използвана за превод на еврейската дума, означаваща „събранието“ на Израел, и така по този начин е подготвила думата за употреба в Божиите неща; и когато Господ Исус започнал да разказва на Своите ученици за Църквата, която щял да изгради, Той Сам избрал тази дума, за да я опише (Матей 16:18, 18:17). Това са единствените места в Евангелията, където намираме тази дума, но тя се появява много пъти в Деяния, и отново и отново в Посланията и Откровението.
Първият път, когато се използва в Новия завет (Матей 18:18), е много поразителен:
На тази скала ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да я надвият. Много пъти са се опитвали да го направят; но никога не са успявали. Както видяхме, Сам Господ Исус Христос избра тази дума, за да я опише, така че трябва да обърнем по-сериозно внимание, за да се опитаме да научим уроците, които Той би ни научил чрез нея.
Ще забележите, че думата ек-клесия се състои от две думи: първата е ек, което е като „екс“ в нашата дума „изход“, и означава „от, извън, далеч от“. Втората част на думата е клесия, която е от думата калео, означаваща „аз призовавам“. Наистина може да се разпознае коренът на нашата английска дума „call“ в нея. Така че цялата дума означава „призовани“, с акцент върху „призовани“.
Павел пише до събранието в Рим: „И вие сте призовани от Исус Христос“ (Римляни 1:6), и им казва, че са „светии по призвание“. Виж бележка в Новия превод.
Този, който призовава гражданите в гръцки град на събрание, е вестителят, хо керукс, и това е самата дума, която Светият Дух използва за този, който възвестява, или прогласява, или проповядва Благата вест, Евангелието, както можем да видим в 1 Тимотей 2:7 и 2 Тимотей 1:1: „Аз съм назначен за вестител (керукс).“ Виж Новия превод.
Този, който проповядва Евангелието, е наистина Вестител на Радостни вести, изпратен от Господ Исус Христос, и чрез силата на Светия Дух той призовава хората към Христос, Който ги прави свободни, призовава ги от този свят и ги прави граждани на Небето; и те стават част от Църквата, или Божието събрание. Но ще си спомните, че в гръцки град не всички са имали правата и привилегиите на ек-клесията, Събранието, а тези, които са били свободни граждани и не са загубили гражданството си; само те са били част от това Събрание. И така е и днес в Божието събрание. Само тези, които са граждани на Небето (Филипяни 3:20), принадлежат към това Събрание; и тези небесни граждани са свободни: „Вие сте призовани към свобода“ (Галатяни 5:13).
Но, за съжаление, днес, както и в стари времена, има такива, които са загубили правото си да бъдат открито част от това Събрание, тъй като то е събрано към Христос Господ. Грехът е навлязъл и, подобно на човека в 1 Коринтяни 5, някои е трябвало да бъдат отстранени от това Събрание.
Колко чудно тази дума ек-клесия описва истинската Божия Църква днес – призована от вестителя на Евангелието; призована от света, защото този, който отговаря на този призив, вече не е от света, както и Христос, техният Господ, не е от света (Йоан 17:16); събрани заедно към Единствения, Когото обичаме, нашия Господ Исус Христос; и така ние формираме част от Събранието, или Божията Църква.
„Събрание“ е по-добър превод на ек-клесия от „конгрегация“, защото конгрегация съдържа значението на събиране или идване заедно по собствена доброволна воля; докато ек-клесия набляга на призива, който ги събира; Божия собствен призив, чрез вестителя на Исус Христос, нашия Господ. В Деяния 19 намираме тази дума три пъти преведена като „събрание“ в нашата Библия на Крал Джеймс.
Но забележете още: имаше само една Римска империя, с императора начело, и можете да видите, че римското гражданство на Павел беше признато без съмнение, независимо от мястото, където той го е заявил: Филипи или Йерусалим, нямаше значение. Едната Римска империя свързваше в едно всеки римски гражданин в цялата Римска империя. (Деяния 16:37; 22:25-28).
Така и има само една истинска Божия Църква, с Господ Исус Христос като неин Глава, и всеки истински вярващ в Господ Исус, всеки, който е чул призива на вестителя и се е подчинил, принадлежи към тази Църква, или Божието събрание, съвсем независимо от място, раса и език: всички те образуват едно тяло с Христос Главата.
Както е имало само една Римска империя, така има само една Божия Църква (сравни Матей 16:18; Ефесяни 1:22; 5:23 и други Писания). И както събранието на римските граждани в който и да е град е било признато еднакво като представител на цялата Римска империя – Римската империя в миниатюра, може би бихме могли да кажем – така и събранието на истински християни на което и да е място представлява цялото Божие събрание по света: и всеки истински вярващ в Господ Исус на което и да е място принадлежи към Божието събрание на това място, дори и да не осъзнава това, нито да се подчинява на призива, който го призовава към това събрание.
Писанията говорят за „Църквата Божия, която е в Коринт“, или „Църквата на солунците“. Това не означава, че има много Божии Църкви, независими една от друга, но всяка отделна църква е представител на цялото.
В 1 Коринтяни 15:9,
Павел ни казва: „Аз гоних Божията църква.“ Той гонеше църквата (или събранието) в Йерусалим, но след това ни казва: „Аз ги гонех дори до чужди градове“ (Деяния 26:10,11). Тук можем да видим, че всички истински християни в Йерусалим и тези в чуждите градове, всички заедно образуваха „Божията църква.“ Тя е само една ек-клесия, само една Църква; и всяка изкупена с кръв душа по целия свят е част от тази една църква.
СЪБИРАНЕ-КЪМ
ЕПИ-СУН-АГОГЕ
Почти всеки ден четем за големи събирания. Хората се събират, за да подкрепят някаква кауза, която обичат и на която се възхищават. Те се събират за Кауза, за Доктрина, за Цел; но колко различно е такова събиране от тези, които са събрани около жива личност сред тях, която обичат.
Ще забележите, че думата, която предлагаме да разгледаме, всъщност се състои от три думи; а втората и третата заедно, синагога, образуват много често срещана английска дума: „Synagogue“. Едната е гръцкият начин, другата е английският начин за изписване на една и съща дума. Както може би предполагате, тя наистина означава „Събиране заедно“, и по този начин често се използва в гръцкия Стар завет. В Новия завет тя обикновено започва да означава мястото, където са се събирали. И днес евреите се събират в синагогите, за да слушат Закона и Пророците и да се молят. Това е „Събиране заедно“, но не „Събиране заедно към“ някой обичан и жив човек. По целия свят чуваме за религиозни срещи от един или друг вид, които в по-голямата си част са „Събирания заедно“, но не „Събирания заедно към“ някой, когото обичат. Живата Личност, която обичаме, към която се събираме, е това, което прави разликата.
Тази дума, епи-сун-агоге, „Събиране-към“, като съществително, се използва само два пъти в гръцкия Нов завет; но глаголът се използва седем или осем пъти.
Намираме го първо в Матей 23:37, където се среща два пъти:
О, Йерусалиме, Йерусалиме, колко често съм искал да събера децата ти при Себе Си, както кокошка събира пилетата си под крилете си, но вие не пожелахте. Това, първият път, когато се използва думата, прекрасно илюстрира нейното значение. Всички сме чували майката-кокошка да издава онзи специален малък кълкот, който призовава малките пилета – призовава ги къде? Призовава ги при себе си. Точно това е мисълта в тази прекрасна дума. Можете да потърсите другите места, където намираме този глагол, всички от които, ще забележите, са в Евангелията, разказващи за нашия Господ тук на земята (Матей 24:31; Марк 1:33, 13:27; Лука 12:1, 13:34, и може би 17:37; но четенето тук, вярвам, е съмнително). Ако изследвате тези Писания, мисля, че ще откриете, че всички, освен последното, се отнасят до събиране към нашия възлюбен Господ и Спасител. ХРИСТОС, и само ХРИСТОС, е Обектът и Центърът на нашето събиране. Нека Господ ни помогне да имаме това предвид, когато се събираме, за да си спомним смъртта на нашия Господ; това не е само „събиране заедно“ (синагогата беше това), но Събиране заедно Към Самия Господ Исус Христос.
Мнозина днес се събират около доктрина, като например кръщението; други се събират около велик водач, като Лутер или Уесли; други – около форма на поклонение или църковно управление; или около национална църква. Такива събирания нямат право да твърдят, че са събрани около Христос и само Христос.
Но нека разгледаме малко двете Писания (и само две), където намираме тази дума като съществително. Първото е във 2 Солунци 2:1,
Молим ви, братя, заради пришествието на нашия Господ Исус Христос и заради нашето събиране при Него, да не се разколебавате скоро в ума си, нито да се смущавате. Тук тази дума ни разказва за онова велико събиране във въздуха, описано в 1 Солунци 4:13-18 и в 1 Коринтяни 15:51-57, когато всички истински вярващи в нашия Господ Исус Христос, живи или спящи, ще бъдат грабнати, за да посрещнат Господа във въздуха. Какво събиране ще бъде това, и всичко към Него! Нито един светец, от разбойника на кръста до последния, доведен до Спасителя, преди Той да дойде отново, няма да липсва тогава; всички ще бъдат събрани при своя Господ, и Той ще бъде Центърът, единственият Център и Обект на това огромно множество. И, забележете, Този, при Когото сме събрани, не е оставен да бъде подразбран (както е в някои случаи), но ни е ясно казано – „при Него“ – при Самия Господ Исус Христос. Архангелът ще бъде там и ще издаде гласа си: но той не е Центърът или Обектът, Този, при Когото е събрано това огромно множество! Не! Това е при Самия Господ, само Господ, Той е Центърът на всичко: „Сам Господ ще слезе от небето с вик.“ Сам Господ е нашият единствен Обект и Център тогава.
Кой би искал да пропусне тази среща във въздуха, със Самия Господ в средата? Кой тогава, в този момент, ще иска друг център, друг обект, освен Самия Господ Исус Христос? Защо друг център, друг обект, сега?
Единственото друго място, където намираме тази дума, е в Евреи 10:25: „Не изоставяйте събирането си (към Него), както някои имат обичай.“ Това ни говори за нашето събиране към Него тук на тази земя, в настоящия ден; точно както другият случай, в който е използвана тази дума, ни разказва за онова могъщо събиране към Него в онзи идващ ден, онова събиране към Него във въздуха. Колко удивително сладко е, че Божият Дух избира точно същата дума за всяко от тези събирания!
Така Господ ни казва, че това събиране към „Моето Име“, както е в Матей 18:20 (защото се използват почти същите думи), е в Неговите очи същото като онова чудно събиране към Него във въздуха. И в двете тези събирания Той обещава да бъде там. В едното, „Сам Господ ще слезе от небето с вик“, а в другото, „Там съм Аз сред тях.“ Присъствието на живия Господ, Когото обичаме, прави цялата разлика – едното тук долу, другото във въздуха – но Самият Господ Исус Христос присъства във всеки случай: Неговото присъствие прави тези срещи различни от всички други срещи, които могат да бъдат организирани от хора.
Много вероятно днес тази среща се провежда в някоя горна стая, или на задна улица, или в частна къща, както в новозаветни времена. Няма украшения. Органът и хорът на света, или дори музиката от старозаветни времена, всичко липсва. Може да присъстват само „двама или трима“, но, скъпи читателю, не го презирайте, защото в Божиите очи това е също толкова истинско събиране към Господ Исус, колкото и онази славна среща във въздуха, с безброй мириади, от гроба и от земята; и САМИЯТ ТОЙ в цялата Си слава, видимият Център на това могъщо множество. Тогава ще Го видим със собствените си очи за първи път: и чрез това виждане ще бъдем променени, за да бъдем „като Него, защото ще Го видим такъв, какъвто е.“
Удивително е, нали, че Светият Дух избира точно същата дума за всяко от тези събирания? Това ни казва, че Самият Господ е също толкова истински присъстващ в онази гола горна стая с презрените двама или трима, колкото е видимо присъстващ в онова славно събиране, което всички очакваме с надежда и радост.
И още една дума. Светият Дух добавя това увещание: „И толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.“ Възлюбени, не виждаме ли „Деня да наближава“ сега? Никога „Денят“ не е бил толкова близо, колкото в наши дни! Нека вие и аз обичаме това благословено място, където Самият Исус е в средата, и го обичаме и ценим още повече, докато виждаме Деня да наближава сега. Нека другите събирания да загубят своята привлекателност, докато намираме неустоима привлекателност в това „СЪБИРАНЕ-КЪМ НЕГО“!!
