„Той знае броя на звездите; Той ги нарича всичките по имената им. Велик е нашият Господ и е с голяма сила“ (Псалм 147:4–5). Колкото по-тъмна е нощта, толкова по-добре можем да видим звездите, всички те на огромни разстояния. Някои от тях са на стотици трилиони мили. Цар Давид обичал да ги съзерцава и написал: „Небесата разказват славата на Бога“ (Псалм 19:1). И вие ли им се наслаждавате? Колко странно е, че някои хора се опитват да разберат как са възникнали звездните небеса, когато отговорът се намира на много места в Библията. Ето един от тях:
„Чрез вяра разбираме, че световете (звездите) са били създадени с Божието слово, така че видимите неща не са произлезли от неща, които се виждат“ (Евреи 11:3). Звездите са възникнали по Божия заповед!
Астрономите признават, че не са успели да намерят край на звездите и все повече се удивляват на това, което откриват с електронни телескопи. Те съобщават, че галактиката, наречена Млечен път, от която нашият свят е много малка част, има приблизително 200 милиарда звезди, и че има поне 175 милиарда галактики с общ брой звезди, толкова голям, че е невъзможно за нашия ум да схване това число. И все пак, както ни казва нашият начален библейски стих, Бог знае точния брой на звездите и, още по-удивително, Той има име за всяка една от тях! Всъщност няма смисъл да се опитваме да ги броим, защото Сам Бог е заявил: „Небесното войнство не може да бъде преброено [от човека]“ (Еремия 33:22). Казано ни е също: „една звезда се различава от друга звезда по слава [красота]“ (1 Коринтяни 15:41). Няма две еднакви. Какво удоволствие трябва да е изпитал нашият благословен Бог, когато е разстлал „небесата като завеса“ (Псалм 104:2).
Уникални творения
Ето един пример за това как Създателят е направил всяка звезда различна от всички останали. Диаметърът на Земята е 7 926 мили, в сравнение с диаметъра на звездата Бетелгейзе от 540 000 000 мили и диаметъра на звездата Ауригае от 750 000 000 мили. Нашето слънце е с диаметър 865 000 мили, или повече от 100 пъти размера на Земята. Ако сравним други звезди, достъпни с телескопи, ще бъдем изумени да открием какви големи разлики е направил Създателят във всички тях.
Изчислено е, че на нашия най-бърз космически кораб, пътуващ от Земята, ще му отнеме 40 000 години, за да достигне звездата, известна като Алфа Кентавър, която е на 26 000 000 000 000 (26 трилиона) мили от нас. (Дори на това разстояние, тя е третата най-ярка звезда в нощното небе.) И все пак, въпреки всички тези огромни разстояния, които объркват умовете на астрономите, Създателят държи всяко небесно тяло под Своя постоянен поглед и поддържа всяко едно в правилната му орбита. Само Той може да ги създаде, да ги постави в техните орбити в космоса и да ги поддържа в ред. Ние пеем химн, който го изразява толкова добре: „Не е ли Той чудесен!“
