Не обичаме да ни безпокоят, когато сме се оттеглили от сцената около нас в тесния кръг на личното или домашното си удоволствие. Когато сме дръпнали завесите, приготвили сме огъня, отворили сме бюрото или книгата, не обичаме да се налага да отговаряме на повикване отвън. Именно в такива моменти можем да вникнем в думите: „Той ще отговори отвътре.“ Те наистина съдържат обем от дълбока морална истина. Те графично и ярко излагат отношение на сърцето, в което всички ние твърде често се намираме. Всички сме твърде готови, когато дойде повикване, да изпратим отговора си „отвътре“. Твърде склонни сме да кажем: „О, Боже! Това е най-неудобният момент за този човек да се обади, точно когато съм толкова зает.“ Всичко това е точно отношението на сърцето, изложено в егоистичните думи: „Той ще отговори отвътре.“
И какъв отговор със сигурност ще бъде върнат от този, който говори „отвътре“? Точно това, което може да се очаква. „Не ме безпокой.“ Човекът, който се е оттеглил в тесния кръг на собственото си лично спокойствие и удоволствие, затворил е вратата си и е дръпнал завесите около себе си, не обича да бъде „безпокоен“ от никого. Такъв човек със сигурност ще каже, дори и да бъде призован като „приятел“: „Не мога да стана.“ И защо не можеше да стане? Защото вратата беше затворена и децата му бяха с него в леглото. Причините му да не стане бяха изцяло егоистични и когато все пак стане, това е само от егоистично желание да избегне по-нататъшни неприятности.
Колко различен от всичко това беше благословеният Господ Исус Христос! Неговата врата никога не беше затворена. Той никога не отговаряше „отвътре“. Той винаги имаше готов отговор за всеки нуждаещ се. Той нямаше време да яде хляб или да си почива, толкова зает беше с човешките нужди!
