Чрез Божия Дух апостолът, който ни казва „Бог е любов“, ни предупреждава и срещу това да мразим брат си. В три последователни глави от 1 Йоан намираме неговите силно изразени наставления.
Този, който мрази брат си, ходи в тъмнина (2:9–11) и е убиец (3:11–15). Освен това, този, който твърди, че обича Бога, е наречен лъжец, ако мрази и брат си (4:20–21). Тези пасажи дори предполагат, че този, който мрази брат си, може да не е истински вярващ, тъй като „никой убиец няма вечен живот, пребъдващ в него“; и „който не обича брат си, когото е видял, как може да обича Бога, когото не е видял?“ (3:15; 4:20).
И все пак този, който е мразен, е наречен брат, и затова трябва да спрем, за да обмислим дали самите ние не сме замесени от тези предупреждения. Омразата е отношението на невярващия свят към християнина (3:13), така че колко ужасно е, че истинските вярващи могат да се присъединят към света, за да изразят омраза срещу своите братя!
Но може би повечето християни биха знаели по-добре от това да използват думата „омраза“, признавайки само силно недоволство от нечие поведение или доктрина. Въпреки това, Писанията изобличават нашето лицемерие, като обясняват как изглежда омразата. В 2 Летописи 18:7 Ахав заяви омразата си към Михей, защото този Божий човек винаги говореше против него. А в Битие 37:4 братята на Йосиф го мразеха и затова дори не можеха да говорят с него мирно. Ако не харесвам събрат по вяра, защото чувствам, че той винаги не е съгласен с мен; или ако се сблъсквам толкова силно с определени братя или сестри, че дори не мога да ги поздравя любезно; тогава съм в компанията на Ахав и на братята на Йосиф. Не дай Боже! В слепотата на омразата винаги ще губим пътя си; но знаем, че сме преминали от смърт към живот, когато обичаме братята си (1 Йоан 2:11; 3:14).
