...всички, които отиват на военна служба... Благословена привилегия е да носим със себе си, където и да отидем, прекрасното послание на Евангелието на мира. Това е привилегия, която Бог е дал на всички Свои светии; тя не е прерогатив на проповедника, въпреки че той има специална привилегия във връзка с Божието свидетелство. Тази подготовка е не само за нашето говорене на словото на Евангелието на мира, но и за всяка наша стъпка да бъде белязана от мир, който е в съответствие с Евангелието. Евангелието не само ни носи мир с Бога, но и живот, който почита Бога, и в който са всички красиви черти, проявени в човешката природа на Христос тук.
Едно от изискванията за епископ, дадени в 1 Тим. 3:3, е „не побойник“. Побойничеството е напълно несъвместимо с християнството, както и всяка друга черта, която би опозорила името на Господа пред света или би донесла безпокойство сред Божиите светии. Нашият Бог е Бог на мира и едно от седемте неща, които Той мрази, е „този, който сее раздори между братя“ (Пр. 6:19).
Преди Евангелието да достигне до нас, като грешници от езичниците, ние бяхме без Бог и „пътя на мира“ не познавахме. Но сега Евангелието е осигурило обувки за краката ни, не само обувки на привилегия за Божия дом, като тези, дадени на завърналия се блуден син, но и обувки на мир за конфликта. Писано е относно мъдростта: „Нейните пътища са пътища на приятност и всичките ѝ пътеки са мир“ (Пр. 3:17). Това е пътят, по който всички сме призовани да вървим, и който е толкова противоположен на този на естествения човек.
Стъпките на благословения Господ Исус винаги са били белязани с мир, дори когато се е срещал със Сатана – било то в пустинята или на кръста – и дори когато се е срещал с тези, които Сатана е използвал, било то религиозни или политически водачи, в опит да попречат на Неговата работа за Неговия Бог и Отец.
Насърчението „следвайте мира с всички хора и святостта, без която никой няма да види Господа“ е написано на тези, които са приели Евангелието на мира, докато са се борили за вярата (било то за нейните основи или нейната надстройка). Ние не трябва да бъдем белязани от свадлив дух, който принадлежи на плътта, а от Духа на Този, Който каза: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам.“ За светския човек и необучения християнин ще бъде загадка, че тези, чиито крака са обути с мир, могат да се надяват да застанат за Бога в духовния конфликт на християнството. Павел, пред водачите на Израел, пред Феликс, Фест и цар Агрипа, е проявявал същите мирни черти, както и неговият Господ и Учител пред първосвещениците, Ирод и Пилат. С Господа всичко е било съвършенство; Той никога не е изричал заплаха или гневна дума в присъствието на всички Свои лъжливи обвинители, въпреки че една дума от устата Му би могла да помете всички в погибел.
