Анания беше верен ученик. Не изглежда, че той лично е преживял насилственото преследване на Савел, но със сигурност е „чул от мнозина за този човек“ (Деяния 9:13). Сега Господ изпращаше Анания да посети същия този човек. Всъщност Господ вече беше казал на Савел, че Анания идва.
След известно успокоение от Господа, Анания отиде; и е прекрасно да се види колко старателно той прие задачата. Във видението, което Савел получи от Бога, Анания просто щеше да положи ръка върху него, за да му се възстанови зрението. Но Анания положи и двете си ръце върху Савел (ст. 17) и говори за Господ Исус и за Светия Дух. Когато години по-късно разказваше преживяването, апостол Павел също си спомни, че Анания описа бъдещото му служение и му каза да се кръсти (22:12–16).
Още повече, Деяния 9:17 ни казва първите думи, които Анания му каза: „Брате Савле.“ Това е толкова трогателно! Някога Савел не беше нищо за Анания освен „този човек“; но сега, ако Савел наистина беше Господен, той беше „брат Савел“. Това сигурно е разпространило такава топлина в сърцето на Савел, че никога не е било забравено. Десетилетия по-късно, това все още беше първото нещо, което си спомни за Анания: „Той застана и ми каза: ‘Брате Савле’“ (22:13).
Господ Исус беше казал, че като преследва вярващите, Савел преследва Него (9:5). В зародиш, това беше откровение на истината за тялото на Христос по принцип. Тогава Анания доказа, че това е вярно за Савел на практика, като положи ръцете си върху него и го нарече „брат Савел“. Има ли някой в живота ви, който се нуждае да почувства това докосване и да чуе тази дума? Може би Господ ви изпраща.
