Рут, чужденка, и Божията благодат сред злото
Книгата Рут ни разказва и за дните на съдиите, когато нямаше цар в Израел; но тя ни показва светлата страна на тези дни, в действията на Божията благодат, Който (благословено да е Неговото име!) никога не преставаше да действа сред злото, както и в постоянния напредък на събитията към изпълнението на Неговите обещания в Месия, каквото и да е било едновременното развитие на общото зло.
Рут, чужденка, търсеща убежище чрез вяра под крилете на Израелския Бог, е приета по благодат, и родословието на Давид, цар над Израел според благодатта, е свързано с нея. Това е родословието на самия Господ Исус по плът.
Типичният характер на книгата
Тази книга ми се струва, че ни представя в тип приемането по благодат на остатъка от Израел в последните дни, като техният Изкупител (родственикът, който има правото на изкупление) е поел тяхната кауза.
Елимелех (което означава Бог Цар), след като умира, Ноемин (моето удоволствие, моята наслада) става вдовица и в крайна сметка губи и децата си. Тя символизира еврейския народ, който, загубил своя Бог, е като вдовица и няма наследник. И все пак ще има остатък, лишен от всякакво право на обещанията (и следователно исторически предфигуриран от чужденка), който ще бъде приет по благодат (подобно на езичниците и събранието) – който вярно и от сърце ще се идентифицира с опустошения Израел; защото Рут се привърза към нея и към нейния Бог (виж глава 1:16). Бог ще признае този остатък, който, беден и страдащ сам по себе си, ще се подчинява от сърце на заповедите, дадени на народа.
Ноемин, която в своята нищета е тип на нацията, признава състоянието си: тя се нарича Мара (горчивина).
Този, който беше най-близък роднина, който с готовност би изкупил наследството, отказва да го направи, ако Рут трябва да бъде взета с него. Законът никога не е бил в състояние (нито събранието) да възстанови Израел в тяхното наследство, нито да въздигне по благодат името на мъртвия.
Вооз, родственикът-изкупител
Вооз (в него е сила), върху когото остатъкът нямаше пряко право (и който символизира възкръсналия Христос, в когото са сигурните милости на Давид), се наема да въздигне името на мъртвия и да възстанови наследството на Израел. Действайки по благодат и доброта, и насърчавайки търпеливата смирена вяра на остатъка, кротките на земята, той се показва верен да изпълни целта и волята на Бога по отношение на това бедно опустошено семейство. Нищо не може да бъде по-трогателно и изящно от дадените тук подробности. Характерът на Рут, тази бедна жена от езичниците, има голяма красота.
„Ноемин взе детето, което ѝ се роди, и го сложи в пазвата си“; и те казаха: „На Ноемин се роди син.“ Всъщност наследникът на обещанията ще се роди на Израел като нация, въпреки че изпълнението на обещанието засяга само остатъка, който, напълно идентифицирайки се с интересите на Божия народ, не е търсил нито богатите, нито бедните, но, с вяра и послушание, е запазил Божието свидетелство сред народа по пътя, определен от Него.
Контрастът между книгите Рут и Съдии
Така, ако от една страна Книгата Съдии ни показва отстъпничеството на израелския народ и техния провал под отговорност, дори когато Бог беше техен помощник, от друга страна тази трогателна и ценна книга ни представя, като зората на по-добри неща, благодат, действаща сред трудности, осигуряваща изпълнението на обещанието и разкрасяваща тази сцена на мизерия и грях с прекрасни и красиви примери на вяра, скъпоценни плодове на благодатта, било то в слабост и преданост, или в сила и доброта, и винаги в съответствие с съвършената Божия воля, и осигуряваща чрез тази трогателна история, като тип, пълното възстановяване на Израел до благословение според обещанието. Това е освежаваща и прекрасна картина сред твърдоглавието и скърбите на Израел.
Рут като междинна връзка между падението на Израел и пророчеството
В следващите книги ще видим пророчеството и историята на Божиите действия, развиващи съвкупността от събития, които са довели до изпълнението на Неговите планове, чиито първи принципи, елементи, са изложени в това, което ни е показано тук. Защото Рут представлява един вид междинна връзка между падението на Израел под непосредственото Божие управление и бъдещото изпълнение на Неговите цели.
Пророчеството, което разкрива тези цели и дава морално доказателство за това падение, започва със Самуил: научаваме това от апостол Петър, и че Христос е обект на пророчеството (виж Деяния 3:24).
Илий, последният съдия и свещеник, си отива; семейството му трябва да бъде отсечено; ковчегът на завета е взет от филистимците; и Самуил, посветен на Бога по нов и извънреден начин, идва със специалното свидетелство на Господа.
