Бог упражнява сърцата и вярата ни, като понякога забавя да даде отговори на молитвите ни. Искреността на молитвата ни ще бъде според дълбочината на нуждата ни и съзнанието, че само Той може да даде отговора. Сърцето се упражнява и се държи в зависимост, чакайки от Него отговор. Вярата се поддържа жива. Не се търсят други източници, когато душата е научила, че само Той може да направи необходимото. Божията могъща сила се призовава чрез молитва. Молитвата е подходящ израз на зависимостта на новородената душа от Бога, за разлика от онази природа, която винаги иска да бъде независима от Него, въпреки че не може да избегне Неговия праведен съд.
Даниил е трябвало да чака в пости и скърби три пълни седмици наведнъж, преди да получи отговор (Даниил 10). Друг път, „докато говорех“, казва той, „отговорът дойде“ (Даниил 9).
Не сме безразлични към резултата, когато сърцето може с искрена молба да чака Бога.
Може да открием, подобно на Павел, че е по-добре за нас желанията ни да бъдат задържани. Той научи причината, поради която те бяха задържани след трикратно повторената му молитва; така той можеше да се хвали с това, което беше подигравка за враговете му и изпитание за приятелите му (2 Коринтяни 12).
Трябва да бъдем „изпълнени с Духа“. Трябва да имаме растяща вяра. Много са нуждите на сърцата ни и ако Бог благоволи да благослови Своя народ, Той упражнява сърцата им в молитва. Павел дължеше на някоя молеща се сестра, може би, която можеше да се бори в молитва пред Господа за онези дарове, с които той извършваше службата си на евангелското поле. Той можеше да се бори в молитва за онези, които никога не е виждал (Колосяни 2:1), а Епафрас също можеше усърдно да се труди в молитва за онези, които познаваше и обичаше (Колосяни 4:12).
Всред нашите грижи и конфликти трябва „да не се грижим за нищо“, но да „известяваме нашите прошения на Бога“. Бог, който няма грижи, пази нашите сърца и умове чрез Христос Исус. Но трябва „да постоянстваме в молитва“. Трябва също „да бдим в нея“ и „с благодарност“ за Неговото ухо, което винаги е отворено. Едно от увещанията в Римляни 12:12 е „постоянствайте в молитва“, тоест да упорствате в молитва.
Самата „настойчивост“ на човека в неподходящия час на полунощ беше повод да получи хлябовете (Лука 11:8). В такива случаи не могат да се поставят правила. Истински упражненото сърце получава своя отговор от Бога. Понякога можем с проста увереност да „известим“ и да поверим молбата на Бога. Друг път сърцето е съзнателно, че не може да не вика към Бога, докато сърцето не се успокои относно молбата. Той няма да я даде до Своето време, а междувременно душата се държи в усърдно упражнение; вярата се изпитва, и търпението се изпитва, и сърцето бди и чака Него. Отново, такава е увереността, която имаме в Него, че ако поискаме нещо според Неговата воля, Той ни чува, и ако знаем, че Той ни чува, знаем, че имаме прошенията, които сме желали от Него (1 Йоан 5:14, 15). Той слуша всичко, което е в съответствие с Неговата воля. Той не може да се провали в сила и ние получаваме отговор. Истинското сърце не би поискало нищо противно на Неговия ум и воля.
