Няма такова нещо като поправяне на плътта дори с един атом. В невинност тя се разпадна; без закон е грубо и ужасно невежа; под закон, бунтовна, непокорна, нито пък може да бъде. Донесете благодат и тя плюе в лицето на Този, който я носи; поставете Светия Дух в човек и плътта похотства против Духа; поставете човек в третото небе и когато той слезе, плътта ще се надуе от това (2 Кор. 12:7). Плътта е същата докрай.
Никога не можем да се извиняваме. Ако сме достатъчно глупави да оставим отворена врата, Сатана ще влезе. Може да има момент, когато не съм в състояние да преодолея плътта, когато тя не може да бъде обуздана. Защо така? Пренебрегвал съм молитвата или четенето на Божието Слово, или съм бил небрежен по някакъв начин, и тогава, когато врагът дойде, няма сила да го посрещна и аз съм победен. Ако вървя небрежно, ще пожъна последствията.
Тук е разликата и тя е много реална. Да предположим, че не ходя в Духа, така че съвестта ми не е добра; когато вляза в присъствието на Бога и трябва да мисля за себе си, се срамувам. Не мисля за Него и съм принуден да мисля за себе си по пътя на самоосъждането – и е добре, че Той ме кара да мисля за себе си в самоосъждане. Но ако вървя без най-малкото нещо на съвестта си, не мисля за себе си, а съм свободен да се занимавам с Христос. Не че плътта е по-добра по всяко време. Аз съм практически очистен и имам добра съвест, и когато дойда в Божието присъствие, мога да излея сърцето си; и това е голямо блаженство: това е общение. Ето къде е истинската разлика между човек, който върви в силата на Божието Слово и в постоянна зависимост, и човек, който не върви.
