Любовта към братята трябва да бъде всеобща; значението на истинското място на Бога в сърцето
1 Йоан 5. Любовта към братята доказва реалността на нашата любов към Бога. И тази любов трябва да бъде всеобща, трябва да се проявява към всички християни, защото всеки, който вярва, че Исус е Христос, е роден от Бога; и който обича човек, ще обича този, който е роден от Него. И ако раждането от Него е мотивът, ние ще обичаме всички, които са родени от Него (1 Йоан 5:1).
Но съществува опасност и от друга страна. Може да се случи да обичаме братята, защото са ни приятни; те ни осигуряват приятно общество, в което съвестта ни не е наранена. Затова ни е дадено контра-доказателство. „По това познаваме, че обичаме Божиите деца, ако обичаме Бога и пазим Неговите заповеди.“ Не като Божии деца обичам братята, освен ако не обичам Бога, от Когото са родени. Мога да ги обичам индивидуално като спътници, или мога да обичам някои от тях, но не като Божии деца, ако не обичам Самия Бог. Ако Самият Бог няма Своето истинско място в сърцето ми, това, което носи името любов към братята, изключва Бога; и то по толкова по-пълен и фин начин, защото нашата връзка с тях носи святото име братска любов.
Послушанието на Неговите заповеди е пробният камък за любовта към Бога; белезите на истинската братска любов
Сега има пробен камък дори за тази любов към Бога, а именно, послушанието на Неговите заповеди. Ако вървя със самите братя в непослушание към техния Отец, със сигурност не е защото те са Негови деца, че ги обичам. Ако беше защото обичах Отца и защото те бяха Негови деца, аз със сигурност бих искал те да Му се покоряват. Тогава да вървя в непослушание с Божиите деца, под претекст за братска любов, не означава да ги обичам като Божии деца. Ако ги обичах като такива, щях да обичам техния Отец и моя Отец, и не бих могъл да вървя в непослушание към Него и да го наричам доказателство, че ги обичах, защото те бяха Негови.
Ако ги обичах и защото бяха Негови деца, щях да обичам всички, които са такива, защото същият мотив ме кара да ги обичам всички. Универсалността на тази любов по отношение на всички Божии деца; нейното упражняване в практическо послушание на Неговата воля: това са белезите на истинската братска любов. Това, което няма тези белези, е просто плътски партиен дух, облечен с името и формите на братска любов. Със сигурност не обичам Отца, ако насърчавам децата Му в непослушание към Него.
Светът и неговата враждебност; неговото противопоставяне на Божиите заповеди
Сега има пречка за това послушание, и това е светът. Светът има свои форми, които са много далеч от послушанието на Бога. Когато сме заети само с Него и Неговата воля, враждебността на света скоро избухва. Той също така действа, чрез своите удобства и наслади, върху сърцето на човека, който върви по плът. Накратко, светът и Божиите заповеди са в опозиция един на друг; но Божиите заповеди не са тежки за тези, които са родени от Него, защото този, който е роден от Бога, преодолява света. Той притежава природа и принцип, които преодоляват трудностите, които светът противопоставя на неговия път. Неговата природа е божествената природа, защото той е роден от Бога; неговият принцип е този на вярата. Неговата природа е нечувствителна към привличанията, които този свят предлага на плътта, и то защото тя има, напълно отделно от този свят, дух, независим от него, и свой собствен обект, който я управлява. Вярата насочва стъпките ѝ, но вярата не вижда света, нито това, което е настояще. Вярата вярва, че Исус, Когото светът отхвърли, е Божият Син. Затова светът е загубил властта си над нея. Нейните привързаности и доверие са фиксирани върху Исус, Който беше разпнат, признавайки Го за Божи Син. Така вярващият, откъснат от света, има смелостта на послушанието и върши Божията воля, която пребъдва завинаги.
Божието свидетелство за вечен живот като Негов дар; неговият източник
Апостолът обобщава с няколко думи Божието свидетелство относно вечния живот, който Той ни е дал. Този живот не е в първия Адам, той е в последния – в Божия Син. Човекът, роден от Адам, не го притежава, не го придобива. Той наистина е трябвало да спечели живот под закона. Това го характеризира: „Прави това и живей.“ Но човекът не го направи и не можеше.
Бог му дава вечен живот, и този живот е в Неговия Син. Който има Сина, има живот, а който няма Сина, няма живот.
Трите свидетели на Божия дар за вечен живот; Божията присъда за смърт над първия Адам
Сега какво е свидетелството, дадено за този дар на вечен живот? Свидетелите са трима: Духът, водата и кръвта. Този Исус, Божият Син, е Този, Който дойде чрез вода и кръв; не само чрез вода, но чрез вода и кръв. Духът също свидетелства, защото Той е истина. Това, за което те свидетелстват, е, че Бог ни е дал вечен живот и че този живот е в Неговия Син. Но откъде потекоха тази вода и кръв? От прободената страна на Исус. Това е присъдата за смърт, произнесена и изпълнена (Римляни 8:3) върху плътта, върху всичко, което е от стария човек, върху първия Адам. Не че грехът на първия Адам беше в плътта на Христос, но че Исус умря в нея като жертва за грях. „В това, че умря, Той умря за греха веднъж.“ Грехът в плътта беше осъден в смъртта на Христос в плътта. Нямаше друго средство. Плътта не можеше да бъде променена, нито подчинена на закона. Животът на първия Адам не беше нищо друго освен грях в принципа на неговата воля; той не можеше да бъде подчинен на закона. Нашето очистване по отношение на стария човек е неговата смърт. Който е мъртъв, е оправдан от греха. Затова сме кръстени, за да имаме дял в смъртта на Исус. Ние сме разпнати с Христос; въпреки това живеем, но не ние, а Христос живее в нас. Участвайки в живота на възкръсналия Христос, ние се считаме за мъртви с Него; защото защо да живеем от този нов живот, този живот на последния Адам, ако можехме да живеем пред Бога в живота на първия Адам? Не; като живеем в Христос, ние сме приели чрез вяра присъдата за смърт, произнесена от Бога над първия Адам. Това е християнското очистване: дори смъртта на стария човек, защото сме направени участници в живота в Христос Исус. „Ние сме мъртви“ – разпнати с Него. Нуждаем се от съвършено очистване пред Бога; имаме го, защото това, което беше нечисто, вече не съществува: това, което съществува, е родено от Бога, като съвършено чисто.
Свидетелството на водата, течаща от страната на мъртъв Христос; очистването е чрез смърт
Той дойде чрез вода – мощно свидетелство, тъй като течеше от страната на мъртъв Христос, че животът не трябва да се търси в първия Адам; защото Христос, идвайки за човека, поемайки неговата кауза, Христос, дошъл в плът, трябваше да умре: иначе щеше да остане сам в Своята чистота. Животът трябва да се търси в Божия Син, възкръснал от мъртвите. Очистването е чрез смърт.
Кръвта на заклан Христос, показваща, че изкуплението е чрез смърт
Но Той дойде не само с вода; Той дойде и с кръв. Изкуплението на нашите грехове беше толкова необходимо, колкото и моралното очистване на душите ни. Ние го притежаваме в кръвта на заклан Христос. Само смъртта можеше да ги изкупи и да ги заличи, и Исус умря за нас. Вината на вярващия вече не съществува пред Бога; Христос се е поставил на негово място. Животът е горе, и ние сме възкресени заедно с Него, Бог ни е простил всичките ни прегрешения. Изкуплението е чрез смърт.
Свидетелството на Духа, което ни дава възможност да оценим стойността на водата и кръвта
Третият свидетел е Духът: поставен на първо място в реда на тяхното свидетелство на земята, тъй като само Той свидетелства със сила, така че да познаваме другите двама; последен, в техния исторически ред, защото такъв всъщност беше този ред, първо смъртта и едва след това Светият Дух. Всъщност свидетелството на Духа, Неговото присъствие в нас, ни дава възможност да оценим стойността на водата и кръвта. Никога не бихме разбрали практическото значение на смъртта на Христос, ако Светият Дух не беше за новия човек разкриваща сила на неговото значение и неговата ефикасност. Сега Светият Дух слезе от възкръснал и възнесен Христос; и така ние знаем, че вечен живот ни е даден в Божия Син.
Благодатта, дарът и свидетелството на Бога, че животът, който Той дава, е в Неговия Син
Свидетелството на тези трима свидетели се среща в същата истина, а именно, че благодатта – че Самият Бог – ни е дал вечен живот; и че този живот е в Сина. Човекът нямаше нищо общо с това, освен чрез греховете си. Това е дар от Бога, и животът, който Той дава, е в Сина. Свидетелството е свидетелство от Бога. Колко благословено е да имаме такова свидетелство, и то от Самия Бог, и в съвършена благодат!
Тогава имаме трите неща: очистването, изкуплението и присъствието на Светия Дух като свидетел, че вечен живот ни е даден в Сина, Който беше заклан за човека, когато беше във връзка с човека тук долу. Той можеше само да умре за човека такъв, какъвто е. Животът е другаде, а именно в Него Самия.
Причината апостолът да напише посланието: за да знаят тези, които вярваха в Сина, че имат вечен живот
Тук свършва доктрината на посланието. Апостолът написа тези неща, за да знаят тези, които вярваха в Сина, че имат вечен живот. Той не дава средства за изследване, за да накара верните да се съмняват дали имат вечен живот; но – виждайки, че имаше измамници, които се опитваха да ги отклонят като недостатъчни в нещо важно, и които се представяха като притежаващи някаква превъзходна светлина – той им посочва белезите на живота, за да ги успокои; развивайки превъзходството на този живот и на тяхното положение като наслаждаващи се на него; и за да разберат, че Бог им го е дал, и за да не бъдат по никакъв начин разколебани в ума си.
Практическо доверие в Бога относно нашите нужди тук долу
След това той говори за практическото доверие в Бога, което произтича от всичко това – доверие, упражнявано с оглед на всички наши нужди тук долу, всичко, което сърцата ни желаят да поискат от Бога.
Божието ухо е винаги отворено, затова Той изпълнява нашите молби
Знаем, че Той винаги слуша всичко, което искаме в съответствие с Неговата воля. Скъпоценна привилегия! Самият християнин не би желал нищо да му бъде дадено, което е против Божията воля. Но за всичко, което е според Неговата воля, Неговото ухо е винаги отворено за нас, винаги внимателно. Той винаги слуша; Той не е като човека, често зает, така че не може да слуша, или небрежен, така че не иска. Бог винаги ни чува и със сигурност не Му липсва сила: вниманието, което ни обръща, е доказателство за Неговата добра воля. Затова получаваме нещата, които искаме от Него. Той изпълнява нашите молби. Каква сладка връзка! Каква висока привилегия! И тя е такава, от която можем да се възползваме и в милосърдие към другите.
Грехът и неговото наказание; грехът, който води до смърт
Ако брат съгреши и Бог го накаже, ние можем да се молим за този брат и животът ще му бъде възстановен. Наказанието води до смърт на тялото (Йов 33 и 34; Яков 5:14-15); ние се молим за прегрешилия и той е изцелен. В противен случай болестта следва своя ход. Всяка неправда е грях, и има такъв грях, който води до смърт. Това не ми се струва някакъв конкретен грях, а всеки грях, който има такъв характер, че вместо да събуди християнска милост, събужда християнско възмущение. Така Анания и Сапфира извършиха грях, който води до смърт. Това беше лъжа, но лъжа при такива обстоятелства, че предизвика ужас, а не състрадание. Лесно можем да разберем това и в други случаи.
Новият човек, роден от Бога, трябва да бъде зает с Божиите и Духовните неща
Дотук относно греха и неговото наказание. Но пред нас е поставена и положителната страна. Като родени от Бога, ние изобщо не вършим грях, пазим се и „злият не ни докосва.“ Той няма с какво да примами новия човек. Врагът няма привличащи обекти за божествената природа в нас, която е заета, чрез действието на Светия Дух, с божествени и небесни неща, или с Божията воля. Затова нашата част е да живеем така – новият човек, зает с Божиите и Духовните неща.
Нашата природа, нашият начин на съществуване като християни
Апостолът завършва посланието си, като уточнява тези две неща: нашата природа, нашият начин на съществуване като християни; и обекта, който ни е съобщен, за да произведе и подхрани вярата.
Знаем, че сме от Бога; и то не по някакъв неясен начин, а в контраст с всичко, което не сме ние – принцип от огромно значение, който прави християнската позиция изключителна по самата си природа. Тя не е просто добра, или лоша, или по-добра; но е от Бога. И нищо, което не е от Бога (тоест, което няма своя произход в Него), не би могло да има този характер и това място. Целият свят лежи в лукавия.
Християнинът има сигурността на тези две неща по силата на своята природа, която различава и познава това, което е от Бога, и по този начин съди всичко, което му се противопоставя. Двете не са просто добро и зло, а от Бога и от врага. Това е относно природата.
Обектът, съобщен ни, за да произведе подхранена вяра
По отношение на обекта на тази природа, ние знаем, че Божият Син е дошъл – истина от огромно значение също. Не е просто, че има добро и че има зло; но Самият Божи Син е дошъл в тази сцена на мизерия, за да представи обект на нашите сърца. Но има нещо повече от това. Той ни е дал разбиране, че сред цялата лъжа на този свят, на който Сатана е княз, ние можем да познаем Този, Който е истинен – Истинния. Огромна привилегия, която променя цялото ни положение! Силата на света, чрез която Сатана ни заслепяваше, е напълно разбита и ние сме доведени до истинската светлина; и в тази светлина виждаме и познаваме Този, Който е истинен, Който е Самата съвършенство; това, чрез което всички неща могат да бъдат съвършено различени и съдени според истината. Но това не е всичко. Ние сме в Този истинен, участници в Неговата природа, и пребъдваме в Него, и за да можем да се наслаждаваме на източника на истината. Сега ние сме в Исус. Така, в Него, ние сме във връзка със съвършенствата на Бога.
Бог и Христос, обединени в ума на апостола; божествените връзки на нашето положение
Можем отново да отбележим тук – това, което придава характер на цялото послание – начина, по който Бог и Христос са обединени в ума на апостола. Именно поради това той толкова често казва „Той“, когато трябва да разбираме „Христос“, въпреки че преди това е говорил за Бога: например, 1 Йоан 4:20. И тук: „Ние сме в Този, Който е истинен [тоест], в Неговия Син Исус Христос. Това е истинският Бог и вечен живот.“
Ето тогава божествените връзки на нашето положение! Ние сме в Този, Който е истинен; това е природата на Този, в Когото сме. Сега, в действителност по отношение на природата, това е Самият Бог; по отношение на Личността и по отношение на начина на съществуване в Него, това е Неговият Син Исус Христос. В Сина, в Сина като човек, ние сме всъщност по отношение на Неговата Личност; но Той е истинският Бог, истинският Бог.
Нито пък това е всичко; но ние имаме живот в Него. Той е също и вечният живот, така че го притежаваме в Него. Ние познаваме истинския Бог, имаме вечен живот.
Всичко извън Божиите цели и природа е идол; запазване от него; връзка между посланията на Йоан
Всичко, което е извън това, е идол. Нека Бог ни пази от него и ни научи чрез Своята благодат да се пазим от него! Това дава повод на Божия Дух да говори за „истината“ в двете кратки послания, които следват.
